Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

През юли ще наддоговорим средствата по ПРСР

 

Свилена Гражданска
Г-н Порожанов, преди дни бе одобрена Деветата нотификация на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Колко са средствата по нея и за кои обекти е предназначена?
Нотификацията е доста широка по обхват. Първоначално в нея се планираше прехвърляне на средства основно по двете общински мерки по ПРСР, свързани с изграждането на публична общинска собственост. Това са 321 за основни услуги за населението и икономиката в  селските райони и 322 за обновяване и развитие на населените места. Става дума за пътища, водопроводни системи, спортни съоръжения и центрове, свързани с използването на информационни и комуникационни технологии. Най-вече по мярка 322 ще има възможност за ремонтиране на църкви, читалища, паркове, улици и улично осветление. Общият размер надхвърля 220 млн. евро средства от Европейския фонд за развитие на селските райони. След това Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предложи и прехвърляне на допълнителен ресурс по 123 мярка чрез Девета нотификация от българска страна. Тя е свързана с инвестициите при преработката на земеделска продукция. Тя е много важна, защото добавя стойност в земеделския сектор на продукти, които да бъдат атрактивни както на българския и европейския пазар, така и за трети страни.
Хубавата новина е, че Европейската комисия   одобри изцяло предложението на България. Това даде възможност ДФ „Земеделие“ да удовлетвори всички договори, които подписахме с общините през ноември м.г. Те са на стойност над 450 млн. лв. Решението на ЕК беше публикувано преди две седмици и оттогава досега с помощта на колегите изготвихме анекси към нашите бенефициенти, които очакваха финансирането. Сега те вече имат реалната възможност да реализират обектите си.
Още при подписването на договорите през ноември м.г. препоръчахме на общините ичиталищата да не се бавят с откриването на процедурите по Закона за обществените поръчки. Това е процес, който отнема време от гледна точка на подготовка, за съжаление и заради непрекъснатите обжалвания. Всички наши контрагенти започнаха тръжните процедури, които в  ДФ „Земеделие“ съгласувахме. В момента една част от тях са в по-напреднала фаза, а други  изостават при избора на изпълнител. Важното е, че не загубиха тези шест месеца да чакат одобряването на нотифика­цията.
Трудно ли бе извършена промяната?
Самото предложение, което се изпраща към ЕК, трябва да бъде обосновано от гледна точка на измененията, налагащи се при критериите и индикаторите на всяка една мярка от ПРСР. Необходимо е да има ясни аргументи и защо трябва да се пре­хвърлят средства от една към друга. Тук водещи бяха представителите на МЗХ, но със своята експертиза от ДФ „Земеделие“ – данни и анализи, ги подпомогнахме в изготвянето на ефективно и ползотворно становище, което бе изпратено в Брюксел. По този начин с общите усилия на двете институции самата нотификация вече е факт. Искам да добавя, че благодарение на нея бяха спасени над 80 млн. евро по ПРСР да не бъдат загубени от бюджета в края на миналата година. Имаше нездравословен дебат в медиите по темата. Разбира се, изчакахме търпеливо да излезе решението на ЕК и за радост то беше в полза за България на 100%.
Разкажете за дейността на оглавяваната от вас структура?
Мога да я определя с две думи: много работа. ДФ „Земеделие“ като разплащателна агенция управлява не само ПРСР, но и земеделския гаранционен фонд, в който има съсредоточен много голям ресурс. Структурата е междинно звено, което се занимава с разплащане на договорите и разбира се, сме и сертифициращ орган. Управляваме и бюджетните държавни доплащания и помощи в сектор „Земеделие”. Това като обхват е много широка дейност. В момента ДФ „Земеделие“ е усвоил 52% от всички европейски средства. В сравнение с другите оперативни програми сме най-напред. В края на програмния период (за разплащането 2015 г.) тези проценти ще се променят, тъй като сме с различни бюджети. Това показва добрата работа на фонда и че парите отиват своевременно при бенефициентите както по директните плащания, така и по пазарните
мерки.
Колко са одобрените проекти по ПРСР?
Имаме сключени над 20 хил. договора вече. Ако прибавим всички свързани с директните плащания, с националните доплащания и т.н., техният брой достига около 200 хиляди бенефициенти. Стремежът е ние да бъдем добра администрация и в кратки срокове да предоставяме добра услуга. Надявам се това винаги да бъде постигано, защото ще е от полза на бенефици­ентите.
Къде е най-големият интерес за изграждане на инфраструктурните обекти?
Навсякъде. Той естествено нараства, когато нещата тръгнат и се разглеждат документите в срокове и има надеждна методология, която да се предоставя от фонда. Можем да посъветваме общините какви грешки да избягват. Публикувахме още преди две години на сайта на ДФ „Земеделие“ www.dfz.bg препоръките ни към ЗОП. Постоянно ги обновяваме. Например, критерият за цената не трябва да носи по-малко от 50% от точките – това е нашата препоръка. Техническите показатели трябва да бъдат количествено измерими, което да помага за обективното определяне на изпълнителите. От друга страна, тези условия са добри аргументи пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд при атакуването на търга. В началото на периода имаше доста различни критерии и доста ниска стойност на компонента цена.
Смятам, че при съвместната работа с бенефициентите нещата са на съвсем различна фаза от началото на програмата. Интересът се повиши и при частните мерки. Прехвърлени бяха 100 млн. евро и по мярка 123, която е за добавяне на стойност към земеделски и горски продукти.
Абсолютно всички мерки са атрактивни – както по-малките за частните, така и големите за публичните бенефициенти. Инвестициите, които се извършват в малките и средните общини, са приоритетно финансирани по ПРСР. Към днешна дата имаме 903 договора с местната власт по пет от мерките на обща стойност 1,635 млрд. лв. Това, което ни предстои през юли, е да направим наддоговаряне по трите основни общински мерки – 321, 322 и 313, по последната са основните туристически дестинации и обекти.
Целта е – на базата на анализа, който извършваме,  да намалим стойностите и редукциите при изпълнението на проектите. По този начин ще постигнем такъв процент наддоговаряне, че в края на периода да загубим по-малко средства и да се доближим до бюджета от 100%. Предстои през юли да открием нов прием по тези три мерки.
Научиха ли се общините да пишат качествени проекти?
Има още какво да се желае. Много по-добра е комуникацията обаче. Основните проблеми на общините са при изпълнението на проектите. Тогава при недобро проектиране започват да се появяват трудности. Често има и пропуснати дейности. Много е трудно да се правят корекции, защото ЗОП не позволява. Нашият основен апел към общините е като инвеститори,  да осъществяват надзор по проектирането, да гледат какво приемат като проекти, така че после всичко да бъде наред при изпълнението. Основният проблем при реализацията на обектите са обществените поръчки. Не е тайна, че инвестициите в страната са свити. Те идват най-вече от европейските фондове и има глад за бизнес, особено в строителния сектор. Това създава предпоставки за много голям интерес към всякакви процедури, включително и общинските по ПРСР. Дали за спорта или заради пропуски при търговете обжалването е едно неминуемо събитие. Това забавя реализацията на обекта.
Ние имаме голям обем сключени договори, които вече са в изпълнение, и очакваме да бъдат разплатени. Най-важното е тези инвестиции да бъдат качествено изградени и да се ползват от хората в тези населени места – пътища, улици, канализация, водопроводи, спортни и културни съоръжения.
Все още обаче бенефициентите декларират  неща, които не са отразени в самата техническа документация на обекта. Същевременно се иска финансиране на разходи, които не са допустими.
Продължават да не се заявяват т. нар. непредвидени разходи, които съгласно ПРСР са до 5%. Необявяването им при кандидатстване създава проблем при отчитане на проекта, тъй като тогава всъщност започват да се актуват дейностите. Това е едно от нещата, на които аз всеки път акцентирам – да се заявяват тези 5%. Те са необходимост.
Много е важно, когато един строител закупи тръжна документация, добре да прегледа какво точно се иска от него. Често се оказва, че представените към техническата документация количествени стойностни сметки се разминават драстично с реалните за подобна инвестиция. Впоследствие, когато бъде избран изпълнителят, се създава огромен проблем.
По ПРСР се извършва и обновяване на религиозни сгради.
Това е изключителна гордост за нас. Работим за реализацията на над 140 храма с Българската православна църква. Имаме обекти и на другите вероизповедания у нас. По ПРСР се финансира реконструкция на църкви и манастири, метоси, джамии. Тези проекти ще могат да вдъхнат вяра както на православните християни, така и на всички останали вероизповедания. Те вече ще посещават не рухнали постройки, а обновени молитвени домове.
Епархиите проявиха различна активност при кандидатстването. Получихме като благодарност картина от Видинската епархия, като на гърба й има снимки преди и след обновяването на една от църквите там. Храмът в Брезник също вече е готов. В момента се реконструират много от обектите. Важното е, че заедно със Светия синод работехме, за да установим спецификата на тяхната собственост. Покрай кандидатстването много от черквите си оправиха документите, така че юридически да са изрядни. Те имаха документация от началото на миналия век. Изискванията за европейско финансиране са ясни и благодарение на това, че кандидатстваха при нас, те ги приведоха в съответствие.
Как работите с Камарата на строителите в България?
Изключително сме благодарни на всякаква експертиза и помощ, която можем да получим и която подпомага нашите служители да държат на високо ниво професионализма си както по строителните стандарти и параметри, така и по различните технологии. Според мен е много добра комуникацията ни с Камарата, включително в контекста на разясняване и методология, както и при оценяването на проектите. Провеждаме избора на оценителите съгласно ЗОП, но в по-голямата си част те са от предложените от КСБ. В рамките на оперативните програми, не само по ПРСР, съм убеден, че подобно сътрудничество е безкрайно необходимо и полезно.
В момента тече структурирането на следващия програмен период. Какво предвиждате по ПРСР?
Това е доста наболяла тема. В Брюксел дебатът за структурата на следващия програмен период е в заключителна фаза.
В момента топката по бюджета за 2014-2020 г. е между Европейския съвет, ЕК и Европейския парламент. Лично се надявам, че преговорният процес по него ще бъде затворен в рамките на ирландското председателство на съюза. Разбира се, очаквам финализирането на регламентите по първи стълб и за ПРСР по втори.
Като цяло в проектобюджета за развитие на селските райони се предвижда намаляване от около 8%. Предполагам, че това ще се запази и при окончателното одобрение. Имах­ме разговори и с новото ръководство на Министерството на земеделието и храните България да направи така, че при преговорите да защити максимално предложените от нас средства. До декември страната ни ще представи нова Програма за развитие на селските райони, която ще е много надеждна и ще отговаря на всички приоритети. Същевременно ще разпишем всички наредби, които са необходими за нейното осъществяване. По този начин няма да загубим темпо и ще започнем своевременно отваряне на приема още през пролетта на 2014 г. Така по мерките, които са с традиции, като например при общинската инфраструктура, ще отговорим на продължаващия висок интерес с нов финансов ресурс. Поради този факт общините още отсега подготвят част от обектите си. Изключително важно е да си свършим работата по договарянето с Брюксел бързо и качествено.
Ще има ли промяна в обхвата на мерките?
Те ще бъдат малко преструктурирани и либерализирани. В настоящия програмен период са 47 и се предвижда броят им драстично да намалее, което ще предостави по-голяма мобилност на инвестиционните предложения. Така че по ПРСР преходът след 2014 г. ще бъде доста по-облекчен.
Ще се даде възможност на населените места край големите общини да могат да кандидатстват по програмата. Това се налага, тъй като за определени видове инвестиции се оказва, че няма къде да подадат проектите си. Големият им стремеж бе да попаднат в ПРСР. Това ще направи програмата по-напрегната от гледна точка на конкурентния признак за кандидатстване и финансиране, като имате предвид, че в никакъв случай бюджетът няма да е по-голям от сегашния. Оценявам желанието на общините да бъдат към нас и поради доброто административно обслужване, което предоставя фондът през последните години по отношение на приема, методологиите и т.н.

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

February
Su Mo Tu We Th Fr Sa
26 27 28 29 30 31 1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
3 февруари 2020 г.
Започва прием по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”;
10 февруари 2020 г.
Започва прием по схемата „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерки по Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период”
10 февруари 2020 г.
Започва прием по схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците";
17 февруари 2020 г.
Започва прием по мярка „Популяризиране в трети държави“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 – 2023 г.;
24 февруари 2020 г
Започва прием по новата Национална програма по пчеларство (НПП), която ще действа в периода 2020-2022 г.
28 февруари 2020 г.
Приключва прием по схемата „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция”;
28 февруари 2020 г.
Приключва прием по схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците";

 

Училищен плод