Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Интервю с Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”

Водещ: Изпълнителният директор на ДФ Земеделие Румен Порожанов в Седмицата на Дарик радио. Здравейте, г-н Порожанов.

 

Румен Порожанов: Здравейте.

 

Водещ: Да започнем с общата картина – колко пари има България за земеделие за програмния период от ’14-та до ’20-та г. Колко са използвани и за колко всъщност отговаряте вие?

 

Румен Порожанов: Картината е, така, доста добра като параметри. На няколко форума и последните седмици ние отново я афиширахме. Това, което България има в сектора, който ще се администрира в рамките на двата европейски земеделски фонда, разбира се, в рамките на Сектор Земеделие има национално подпомагане. Общият ресурс е близо 19 млрд.

 

Водещ: Говорим в лева, нали?

 

Румен Порожанов: 19 млрд. лв. Който е от 2014 г. до 2020 г. Разбира се, ПРСР е с правилото N+3 за усвояване. Само няколко числа, ако позволите. Най-големият ресурс безспорно е по Гаранционния фонд, по директните плащания, които в момента са разделени на повече от шест схеми – директни, зелени плащания, обвързани с производството, преразпределителни плащания, които вече са в ход. Вече е втора година на прием на тези схеми. Там бюджетът е 10,5 млрд. близо. Като и миналата година по тези схеми, плюс директните плащания вече имаме изплатени по 2014 г., по-точно 2015 г., извинявам се, към 2 млрд. лв. изплатени към земеделските производители.

 

Водещ: От 10 млрд. Една пета са ...

 

Румен Порожанов: Тук говорим за Европейския гаранционен фонд, където, само едно пояснение, ние сме го коментирали и преди това, бюджетът ни за миналата година беше 720 млн. евро. Тази година, от 2016 г. до 2020 г. вече стигаме на тавана и разпределяме в ресурсите на всички мерки по 800 млн. евро ежегодно, плюс националните доплащания, които вървят. Вторият по големина бюджет, който вече е в ход, това е ПРСР. Бюджетът там е 5,7 млрд. лв. Вече са в ход няколко приема, като до момента имаме договори за 500 млн. лв. субсидии. Това са мерките 4.1. – за производство на земеделска продукция, почти затворен е практически приемът и за младия фермер. И разбира се, в ход е, някъде сме по средата за преработката на земеделска продукция. Това е мярка 4.2. Като до момента по тези три мерки имаме само около 500 млн. лв. субсидии по тези договори. После ще ви дам, ако искате и малко повече параметри. И същевременно не може да отбележим, че имаме отворени приеми, единият приключи – за храмовете на вероизповеданията. Той е с бюджет от 25 млн. евро. Но там, предполагам, ще говорим около 30 от гледна точка на правилото за равните точки. И разбира се, големият прием, който в момента е в ход. Той е за публичната инфраструктура. Където бюджетът е около 341 млн. евро.

 

Водещ: Това са пари за общините?

 

Румен Порожанов: Публични, за общините. Разбира се, и читалищата могат да участват вътре. Като той е разпределен на шест лота. Най-големият лот е 150 млн. евро за общински пътища, междуселищни пътища. 50 млн. евро е за улици в населените места, 85 млн. евро за изграждане на водопроводи, довеждащи, водопроводна система. И разбира се, с по-малки бюджети са образователна, социална и културна инфраструктура, по която могат да кандидатстват общините. Разбира се, и читалищата. Така че в рамките на този прием, който ще бъде администриран от нас очаквам около 400 млн. евро договори да подпишем със субсидии за проекти, които са в този аспект. Така че вече програмите са в ход. Разбира се, предстоят и други плащания. Директните плащания, където основният обем е в ход. И тук, без да влизам в параметрите, и всички ангажименти по пазарните мерки, които се финансират, това са лозаро-винарска програма, това са училищно мляко, училищен плод, експортни субсидии. Това са мерки, които се определят от ЕС. Те се финансират и се съфинансират от националния бюджет. Те са в ход. И както споменах, много важният компонент за бюджета Национални доплащания и държавни помощи. Именно този бюджет, който ние администрираме – около 300 млн. годишно, той покрива секторите в Сектор Земеделие, които не са обхванати от подпомагане или са много слабо обхванати от подпомагане в рамките на европейските. Тук покриваме плащане за птицевъдство, свиневъдство, програмата Де минимис за най-различни видове производители. Така че смятам, че е много ценно и този допълнителен ресурс, който влиза в сектора.

 

Водещ: Да влезем сега в детайлите. Актуална тема от октомври е директните субсидии, които ще се получават за кампания 2016. Повече или по-малко стават земеделските стопани, които получават такива субсидии?

 

Румен Порожанов: По новата схема, по новия регламент, разбира се, където директните субсидии се разделиха на няколко подмерки, броят на земеделците намаля от близо, те бяха към 90 хил., в един момент намаляха към 80 и няколко хиляди. В кампания 2015 и 2016 те са малко над 61 хил. бенефициента. Основната причина, заради която отпаднаха много от тях, е именно изискването да бъдат регистрирани като земеделски стопани, от които много намаля броят, и разбира се, изискването да имат право на ползване на земеделските земи, където се направи специален модул при регистрацията, да се представят документи и правата на ползване, независимо дали е собственост, под арента или някаква друга форма. Като това бяха основните причини да намалеят с около 30% земеделските производители. Разбира се, земята за подпомагане горе-долу се запазва в същите параметри. Само за кампания 2016 тя отново е над 3,7 млн. хектара земеделска земя, която е заявена за подпомагане. Разбира се, не цялата се подпомага. Подпомага се само тази, която е обработваема.

 

Водещ: През седмицата АФП, Юроактив пишат, че еверопейските субсидии хранят български зърнопроизводители милионери. И се развива тезата, че изобщо е сбъркана европейската политика за субсидиране на мегаферми, както те ги наричат. Средният размер бил 2 430 хектара в България при ниво от 250 хектара за Европа. Това верни сметки ли са, съгласен ли сте с тези интерпретации?

 

Румен Порожанов: Нали, не сме правили анализ на сметките. Но тази тема я има и тя не е от вчера. В България наистина имаме големи земеделски стопанства.

 

Водещ: 75% от парите, европейските субсидии отивали при едри стопани в сектора?

 

Румен Порожанов: Не, не са 75%. Съжалявам, че не нося някаква актуална справка. Не са 75. Земеделските стопани, които кандидатстваха при нас за субсидия над 300 хил. евро. Значи, искам да кажа първо, че България е една от малкото страни, която въведе със законодателството си прилагане на таван на плащанията на директните плащания. Така че таванът от 300 хил. евро, който беше заложен, той е заложен в нашите...

 

Водещ: Това е от този програмен период?

 

Румен Порожанов: Да. И от 2015 и 2016 г. През 2015 г. бяха заявили 33 кандидата сума за подпомагане над 300 хил. евро. Като разбира се, тук се дава възможност над 300-те хиляди евро да се признаят разходите, свързани с персонала – заплати и осигуровки. Като ние правим засечка на база на техните декларации, информацията, която получаваме от НАП. Така че за миналата година са били 33, от които само 31 са получили над 30 хил. евро и именно с тази част на разходите за възнаграждения и осигуровки. Това, което е за тази година – 50 са кандидатите, които са заявили субсидия над тавана. Така че да, България в своята структура на стопанствата, които гледат т.нар. зърнени култури може би е в доста по-голям размер от средноевропейските. Имам големи стопанства такива. Но това го позволяваше както стария начин на плащане, директни плащания на площ. По същия начин България продължи. Защото, ние продължихме не за друго, а защото нямаме готовност да въведем друга схема, тъй като ние нямаме историческа база да направим изчисления за директни плащания на фермера, както е в други европейски страни, като в Гърция например.

 

Водещ: Искате да кажете, че не европейските пари са изкривили българското земеделие, каквато теза има в тази публикация, просто такава си е структурата на българското земеделие и европейските пари се прилагат там?

 

Румен Порожанов: Така се е формирала в рамките на добрите години за зърнопроизводителния бизнес, когато и цените, и пазарът бяха достатъчно добри, за да активират интереса на тези, които са набрали скорост, да го кажа, да отглеждат допълнително или повече култури. Да, отново имаме една деформация. Европейските пари деформираха и пазара на земята. Защото се достигна до плащания на аренди, на наеми над 100 лв./дка, което е абсолютно деформация и безспорно е, но това достигане отиде в края на плащанията, на директните плащания в миналия програмен период. В момента и цените на зърното са различни. Да, не можем да кажем, че отиваме в някакви драматични загуби или нещо подобно. Но цените на зърното предвид пазара, който има своя капацитет да изкупува, говоря за световно ниво, не говоря тук за това колко населението на планетата се нуждае от тази култура. Но самото изкупуване, нали, дава възможност да се реализират преходни остатъци, доста големи, които свалят цената на зърното.

 

Водещ: Кампанията за директните плащания - от октомври до?!

 

Румен Порожанов: Кампанията за директните плащания, за регистрация - тя е ежегодна, тя е от март до май месец, с леки удължения. Плащанията стартират от 1 декември до 30 ноември. В рамките на тези плащания, тук са структурирани n на брой, над 30-40 вида плащания, които са както и по директните плащания, така и свързаните към ИСАК базирани мерки или директни плащания по втора ос на ПРСР – това са биологично производство, агроекологични мерки, те са няколко на брой. Разбира се, тук са и обвързаните с производството мерки, където бюджетът е близо 200 млн. лв. годишно. Като тук са доста добро, така, подпомагане на животинския и на плодове и зеленчуци секторите.

 

Водещ: Как изглеждат нещата с актуални преди години теми, измами, припокриване на площи, деклариране по няколко пъти, лъжене, че имаш право да обработваш някоя територия, въобще дали я обработваш.

 

Румен Порожанов: Безспорно, имали сме и славни години в началото на стартирането на европейските фондове. Припокриването или застъпването на площите намалява непрекъснато. Намалява и броят, особено сега с доказването на правата на ползване. Миналата година, доколкото си спомням, процентът на застъпените площи беше 0,5% от общо заявените. Което е намаление от близо 3% за предходни години. Разбира се, не бих казал, че няма най-различни опити за, така, опити за измама, да си го кажем направо. В предходни години гледането на пасища и наемането на пасища от общините беше доста модерно с възможност да се взимат субсидии без да се полагат особени грижи. Но смятам, че вече и този период е поотминал. Пасищата са един от приоритетите на проверки както от нас, така и от всички останали органи, включително и органите на министерството. Така че възможност за плащане на необработени площи е сведено, не мога да кажа, че на 100%, но сведено до минимума. Да, знаете, ние плащаме на база на т.нар. одобрен слой, който ни се дава от министерството. Сега, тук бих искал да направя един анонс. Ние ще го дебатираме може би днес с министър Танева. Бихме, така, има желание да се даде възможност, да се направи плащане, първо плащане за директните плащания, което е основно до края на месец декември, тъй като това ще е едно от основните плащания, които ще направят тази година. Други няма да има. Ще има за животновъдство, ще кажа за тях. Но за да можем да направим коректно плащане, ние трябва да имаме въпросния слой, одобрен от министерството. Да, той, разбира се, е предварителен, той, след жалби той си има окончателен слой и след изчистване на застъпванията. Но той трябва да дойде поне един месец преди да направим плащането. Така че за да можем да администрираме и да дойдат навреме тези близо, между 600 и 700 млн. първо плащане директно към директните плащания преди Коледа или към 20 декември. Ние трябва да може да разполагаме или да обработим и да направим всички контроли, разбира се, в края на месец ноември – около 20-то число. Разбира се, бих искал тук да направя един анонс. Ще направим всичко възможно, това е правено и предходните години, в края на месец октомври, след като, така, в началото на месеца ще приключат всички контроли за стадата в животновъдния сектор, да направим както за обвързаните мерки, които се финансират от гаранционния фонд, така и от тези, които са преходната национална помощ, плащанията в сектор животновъдство, които, така, са доста сериозни. Няма го точно число, но са около 100 млн. лв. Секторът, разбира се, той отново си е един от чувствителните, в смисъл нуждае се от подпомагане. Не е нужно да влизам в причините – причините са пазарът на готовата продукция, цената на млякото, която се изкупува и т.н. Дълга тема.

 

Водещ: Друга публикация от тази седмица пък твърди, че ЕС принуждава България да намали производството си на краве мляко, като за целта отпуска 150 млн. евро, които трябва да купят мълчанието на производителите и доброволният им отказ да произвеждат продуктите си. В случая цитирам Епицентър. Но беше в редица сайтове.

 

Румен Порожанов: Да. Значи, то не е за България. Разбира се, това е пореден начин да се компенсират производителите на краве мляко, като идеята е последните три месеца на годината да се намали предлагането на мляко или производството на мляко към първи ред изкупвач, като бъдат компенсирани производителите за това намаление на производството.

 

Водещ: А защо се прави това? Защото другата логика е – България да произвежда евтино мляко и да го продава и колкото повече продаваш – толкова по-хубаво.

 

Румен Порожанов: Ами, защото след като отпаднаха млечните квоти в страните, отново се получи елемент на свръхпроизводство и отново цените паднаха. Това се случи в началото на 2015 г. Не смятам, че това е една много работеща пазарна мярка. Това е, така...

 

Водещ: Кое – да се дава тази компенсация?

 

Румен Порожанов: По този начин. По този начин. Защото, да, каква е схемата – сега нашите земеделски производители ще заявят с колко, според тях, ще намалее тяхното предлагане на мляко, продажби на мляко в това тримесечие ...

 

Водещ: И ще им бъде платено.

 

Румен Порожанов: Това ще го заявят абсолютно всички в говедовъдния сектор в Европа. Ще се анализират данните. Първоначалната ставка е 14 евро на килограм, по една формула ще се изчислява – на литър. И разбира се, в момента, в който се върнат данните в Брюксел, убеден съм, че ще има една, така, добра заявка, както се казва, и тази ставка сигурно ще падне.

 

Водещ: А тя как се проверява? Мен, ако ме питат колко мляко – ами, златни крави имам, много мляко дават.

 

Румен Порожанов: Ами, така е. Затова ви казвам, че тази мярка, така, не е от най-пазарните.

 

Водещ: Не пада ли лъгане в общоевропейски мащаб?

 

Румен Порожанов: Аз като шеф на разплащателна агенция не мога да направя такава квалифицикация. Явно много е мислено преди да измислят подобна мярка. И щом са преценили, че тя ще е ...

 

Водещ: Не, но внушението тук на тези публикации са, че България да не участва в това, а да си произвежда мляко е по-изгодно. Вие казвате обаче, че ако произвеждат, цените ще са толкова ниски, че е по-изгодно за производителите да участват.

 

Румен Порожанов: Безспорно е, че никой няма да си изколи кравите, за да си намали производството. Значи, всеки трябва да си направи анализа това с колко ще му намалее производството спрямо предходното тримесечие на миналата година, за да направи това заявление за компенсация. Да, това е ... Много от нотифицираните държавни помощи нямат най-добрата пазарна логика и в момента. Знаете, че имахме схеми за подпомагане в говедовъдния сектор, пък и за тютюна на база, на референтна база от 2009 и 2010 г., нали, което въобще не отразява пазарната ситуация на конкретния сектор към настоящата година. Но това е допустимо като възможност за подпомагане. Да, ние последните години наложихме допълнителни изисквания към тези мерки. Това е нещо подобно. Някакъв хибрид за подпомагане, така да го кажем.

 

Водещ: ПРСР. Впрочем и тази седмица в ЕП се говори много за това как най-много трябва да се помогне на младите хора, да имат работа. От ваша гледна точка как изглеждат нещата с младите земеделски стопани?

 

Румен Порожанов: Тя е малко политическа темата с младежката заетост и едни и същи си я повтарят непрекъснато вече няколко години.

 

Водещ: Левицата твърди, че десницата в Европа не дава достатъчно.

 

Румен Порожанов: Секторът е нормално и е добре да привлича млади фермери. Но не трябва да си мислим, че това ще стане без, само с подпомагане. И в момента знаем, че много от младите фермери не са точно тези, които изпълняват проектите, а се регистрират чрез тях. Голяма е борбата да ...

 

Водещ: Да попаднеш на млад изглеждащо фермерски човек.

 

Румен Порожанов: ... установим ... Ще ви кажа един, така, малко като на шега. Преди, казвал съм го и друг път на приятели, преди няколко години един дядо през зимата стои отвън и аз 8.30 часа отивам на работа. Дядо, качвай се при мен. Поканих го там в приемната. Поканете го, чайче. И му казвам „Кажи, дядо, сега за какво си дошъл?”. Нали, да викна експертите, да не го бавим човека. И той така се изчерви, доколкото „Ами, аз тук по проект за млад фермер”. Викам „Добре, добре, не се притеснявай”. Сега, къде е темата. Темата е в това, че трябва да се направи един анализ на стария програмен период 2012 г. Мисля, че тази година почти ще приключим с изплащанията по 2012 г. и младите фермери да видим от тях над 4 000 проекта бяха финансирани. Дори, ако не се лъжа, мисля, че бяха и към 5 хил. проекта. Да видим колко от тях са останали да се занимават със сектора земеделие. Защото България приема една схема на максималната помощ, която може да се дава – 25 хил. евро, обръщам го в лева - 25 хил. лв. на първо плащане, 25 хил., след като те защитят икономическите си единици за два пъти нарастване на стопанството. Но какво се случва след това – дали те продължават да се занимават с това или формално закърпват един зеленчукопроизводителен пакет или овощарски ...

 

Водещ: Нямате отговор още на този въпрос.

 

Румен Порожанов: Не сме го направили анализа. Ще трябва да седнем с министерството... Тя не е приключила. Последните плащания са тази година. Мисля, че ще има частични и догодина. Но последните са тази. И наистина, трябва да ги видим, да направим един чек чрез може би общинските служби по земеделие, където имат най-голям достъп и да видим от тези 4 или 5 хил. млади фермери, колко от тях продължиха да се занимават със земеделие и наистина да се прецени доколко не се спекулира с мярката. Защото знаете я темата. Тази мярка и с новия програмен период. Имаше много спекулативни проекти със зайци и пъдпъдъци. Не искам да се връщам на това. В момента обработваме...

 

Водещ: А, това дето разнасяха зайците и пъдпъдъците в кафези от един двор в друг, за да вземат пари.

 

Румен Порожанов: В момента обработваме мярка 63 – стартова помощ за развитие на малките стопанства, където са 15 хил. евро подпомагане.

 

Водещ: Там малки ли са малките стопанства или пак някой голям се прави на малък, както старият се прави на млад?

 

Румен Порожанов: Всеки може да се регистрира. Има изисквания, разбира се, които трябва да бъдат изпълнени. Те са описани в наредбата. Какво направи впечатление? Зайци, пъдпъдъци, гъби, кладница, червеи – те вече не са в тези, които биха донесли точки да се рамкират. Значи, имаме по този нов прием 3 800 заявления, имаме бюджет за около 2 000 заявления. Какво прави впечатление? В момента прави впечатление, че имаме страшно много пчелни семейства регистрирани – близо 1 300 пчелни семейства. Бях в Хасково, онзи ден събрах от Централна Северна България пет дирекции в Плевен, говорих тук и с нашите... Очакваме разнасяне на кошери. Сега очакваме разнасяне на кошери, пребоядисване, слагане на табелки.

 

Водещ: То по-трудно става. Те жилят, пчелите.

 

Румен Порожанов: Да, този път ще дадем много ясни указания – кошерите в един ден. Област Ловеч в един ден се проверяват всички кошери. Който го няма, защото започва криене на бенефициентите...

 

Водещ: Няма ли да започне междуобластно разнасяне на кошери?

 

Румен Порожанов: Ами, нека да започне междуобластно. Ще има и втори проверки. Нали, ние не можем да покрием едновременно всичко. Ще се опитаме да създадем максимална организация. Не, не. Те са определени местата, където има концентрация на подобни проекти. Определени са местата. Не е нужно да ви разказвам как се разнасят пънчетата за гъби в кладница. Оказа се, че и те се разнасят, и те са мобилни, пънчетата. Значи, връщам се на това. Анализът трябва да покаже – наистина трябва ли да вървим в максималното подпомагане по тези мерки. Защото това създава интерес за спекулативно желание за усвояване на пари.

 

Водещ: Друга мярка е да се подпомага купуване на земеделска техника. Което казват, че в България има нужда...

 

Румен Порожанов: Тук говорим за същностните проекти – производство на земеделска продукция, преработка на земеделска продукция, която трябва ... принадената стойност и конкурентноспособност.

 

Водещ: Там без да има значение млад ли си, стар ли си, голям ли си, малък ли си.

 

Румен Порожанов: Тук има изисквания за работещи стопанства с определени, така, изисквания за ферми, за земи, животни и т.н. Земеделската техника, която беше застъпена в приема по 4.1., ние сме го финализирани...

 

Водещ: Това е подмярка, тези номерации, които казвате.

 

Румен Порожанов: В момента сме одобрили 803 договора за близо 310 млн. лв. субсидии. Като самите проекти са за над 500 млн. като стойност, лева. Имаме в момента, очакваме всеки момент от министерството произнасяне по допълнително договаряне по този прием. Защото наистина в момента стоят жизнени проекти, те са разгледани. Ние нямаме проблем да ги затворим много бързо. Истината е, че колкото повече договорим проекти, толкова повече рисковете от загуба на бюджет през 2018 г. не, но по-скоро през 2019 г. няма отново да се чудим – ама тук сега, има договори, ама те не ги изпълняват. Ние губим бюджети, когато нямаме насрещни искания за плащания. Ние не можем да си усвоим бюджета без изпълнение на проектите. Това го играехме в стария програмен период. И в момента в много, очакваното, моето лично за нереализиране на проекти е между 20 и 30% от това, което договаряме, да не се реализира. Като сложим и други, така, чекове, които са при плащане... Затова анализът за по-голямо договаряне и по-навременно договаряне, и то по-навременното, ние даваме път и на бизнеса по този начин. По-добре сега, отколкото след една година при...

 

Водещ: Искате да кажете, че по-добре вместо да се отваря нов прием...

 

Румен Порожанов: Не, нов прием ще има. Но тук говорим ...

 

Водещ: Но той ще е догодина по това време.

 

Румен Порожанов: Не. По 4.1. се очаква приемът да бъде в следващите седмици. Разбира се, тук ще бъдат добавени, министерството работи по добавянето на мерките, свързани с напояването в земеделския сектор. Това малко забави наредбата. Но за да пуснем новия прием, трябва да изчистим както наредба, така и всички наши процедури, изисквания и заявления, така че когато министър Танева подпише заповедта, ние да сме готови като администрация пред нашите земеделски производители с всички изисквания, които те трябва да спазват. А не да ги оправяме в ход.

 

Водещ: Това беше за парите, които ще се дават на частните стопани. А парите, които отиват за публични цели по програмата? Едното казахте, колко храма, религиозни ще бъдат направени?

 

Румен Порожанов: Да, ще кажа. Очакваме около 80-90.

 

Водещ: Това са църкви, манастири, джамии...

 

Румен Порожанов: Половината от тях са манастири, половината са църкви. От 350 предложения. Тук основно попаднаха, поради ранкинга, който сме направили съгласно изискванията на наредбата на министерството, са тези, които са със съответно културно, национално, местно значение. Много от храмовете нямаха подобни документи, а имаха само предварителни намерения, заявления или предварително съгласие, но не и окончателно, което е дадено от Министерство на културата. Така че тези проекти вече ние сме ги разгледали, около 90, изпратили сме писма до бенефициентите. Очакваме техните отговори. Тук очакваме забавяне, за съжаление, заради това, че всеки един от тези проекти, който е с културно значение, самият му инвестиционен проект трябва да бъде одобрен от Института за паметници на културата и респективно Министерство на културата за съответствие на проекта, като изискванията за паметниците.

 

Водещ: Това са ...

 

Румен Порожанов: В комуникация сме с тях, подали сме им кои са раздадени за гледане. Колкото по-бързо ги раздадем, толкова по-бързо ще ги договорим. Защото това са бързи проекти, до 400 хил. евро. И ако ние ги договорим, дето се казва в началото, до края на годината, те могат да се реализират съвсем спокойно до есента на следващата година. Те са малки проекти.

 

Водещ: А на общините ще давате пари за пътища, улици и водопроводи...

 

Румен Порожанов: Водопровод, така и за подобряване на ...

 

Водещ: Училища, читалища.

 

Румен Порожанов: ... образователната, културната и социалната. Тук искам само да възползвам от възможността, че съм пред вас, да дам един съвет, дадох го и на срещите, които бяха в Пловдив, Хасково и на други места към общините – работете с хората, които смятате, че ще направят нормални проекти, които са професионалисти, а не с тези, които идват да ви обещават едно, второ или трето кой ще ви оправя проекта някъде на друго място или т.н. Значи, подобни спекулативни разходки се правят от десетки лица...

 

Водещ: Оправячи?

 

Румен Порожанов: Подпомагащи процеса, да го кажа. Оправяч ми звучи малко по-различно. Нали, подпомагащи процеса. Няма какво да се подпомага. Имаме ранкинг, Сдружението на общините ще бъде поканено при ранкирането. Критериите са описани в наредбата, те са количествено измерими. След това имаме референтни цени. Референтни цени са обявени за какво ще бъдат. Референтните цени не сме ги пуснали публично като стойности. Но аз искам да кажа, че те са много добре премерени на база на три бази данни. Те покриват ...

 

Водещ: Да не могат да лъжат метър боядисване колко струва.

 

Румен Порожанов: ..., но не създават комфорт да има изключения, нали. ... нормални цени, леко в рестриктивен план, бих казал. Но не да се създават изключения, които като единични проблеми...

 

Водещ: А защо не ги обявите тези цени, за да си ги знаят, поне да не се хабят да кандидатстват ...

 

Румен Порожанов: Този, който се изхаби и си надуе проекта, просто ще му бъде изрязан. Защото тези, така, практики от предходния период на проектанти, които надуваха проекти и т.н., казал съм там, където сме имали срещи – правете си така проектите, че да са с нормални цени, да може да си направите три села, вместо като ви го изрежем, а да не ми идвате за две. Защото реално като ви го изрежем, ще видите, че сте имали пари и за още едно село. Така че някаква настройка за спекулативни печалби нека да се забрави. Надявам се самото изпълнение, изисквания към надзор, към авторски контрол и т.н. вече да бъде на съвсем друго ниво. Искам по този повод, също така да използвам, че съм пред вас, говорихме си вчера с колегите от министерството – подобни, хайде ще ползвам вашия, той започва да ми харесва вашия термин оправачи, се завъртат и в частните мерки. Звънят по 4.2...

 

Водещ: Какво викат – аз познавам Порожанов, тоя познава, оня познава...

 

Румен Порожанов: Дали ползват имена или не. По 4.2. очакваме в момента, всеки момент да ни одобри министерството бюджета за проектите с 55 точки. Ние сме готови, почти сме, и сме ги разгледали, приключили. Но има изискване, когато влезем в едни точки да го осчетоводим, да го направим. Там си има изисквания по акредитацията и министерството да ни даде бюджет за всички с 55 точки, като ние сме представили нашите сметки и очакваме...

 

Водещ: Нищо, че ще се надхвърлят ...

 

Румен Порожанов: И очакваме до края на седмицата, радвам се, че е дълга седмицата, както и вашето предаване Седмицата, днес или най-късно понеделник да получим тази заповед, за да стартираме финализирането на проектите с 55 точки. Така че да може да сме готови за новите приеми с, така, поприключили програми.

 

Водещ: Ясни послания от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. С оправачи няма да се оправят нито общините, нито частните стопани, които кандидатстват за пари по ПРСР.

 

Румен Порожанов: Да не си губят времето.

 

Водещ: Румен Порожанов в Седмицата.  

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

November
Su Mo Tu We Th Fr Sa
27 28 29 30 31 1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
30 ноември 2019 г.
Краен срок за издаване и за предоставяне на сертификатите за биологично производство за всички кандидати по мярка 11 „Биологично производство“ от ПРСР 2014-2020.

 

Училищен плод