телефони ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

 

Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Живко Живков: За три месеца над 1 млрд. лева влязоха по сметките на земеделци

Имам амбиция подаването на заявления за директните плащания за 2019 да става онлайн.

Създадохме основата на инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието.

Тази година бяха отворени 17 приема по ПРСР с общ бюджет от близо 337 млн. евро, казва Живко Живков, изптлнителен директор на ДФ "Земеделие".

 

   -  Каква бе изминаващата година за българското земеделие, г-н Живков?

  - Изминаващата година не беше от най-леките за земеделските производители. Най-големи затруднения изпитаха овцевъдите и козевъдите, чиито стопанства бяха засегнати от чумата по дребните преживни животни. За компенсиране на икономическите щети, които фермерите претърпяха и предприетите мерки за ограничаване разпространението на болестта, им беше отпуснато подпомагане по две схеми на помощта „de minimis”, в размер над 20 млн. лв. През годината те получиха още една финансова подкрепа по „de minimis” за овце и кози-майки под селекционен контрол. Помощта беше насочена към земеделски стопани, които имаха затруднения с реализация на минималните количества мляко по обвързано подпомагане за Кампания 2017. Отделно, още 28 млн. лева получи секторът по схемите за обвързана подкрепа за дребните преживни животни за Кампания 2018г.

Розопроизводителите също имаха затруднения. Те получиха за първи път субсидии в размер на близо 2 млн. лв. за покриване на част от разходите по отглеждане на маслодайната култура. Тази финансова подкрепа за отрасъла беше много важна, защото розопроизводството има съществено значение както за националната икономика, така и за престижа на България в международната търговия с натурални етерични масла.

Пчеларите, които също работят в един изключително важен сектор от селското стопанство, получиха възможност за финансова подкрепа в размер на 3, 5 млн. лева. Средствата са с 1 млн. лв. повече от миналата година. Те ще бъдат изплатени в началото на 2019 г. и с тях стопаните ще могат да покрият част от годишните разходи за подхранване на пчелните семейства.

Нека не се забравя, че селското стопанство е икономическият сектор, който е най-податлив на промените в климата, като ефектите са силно специфични както по места, така и по земеделски култури. В изпълнение на политиката на министерство на земеделието, храните и горите и с решение на Управителния съвет, фонд „Земеделие“ има готовност да окаже при нужда финансова помощ на всеки един сектор и отрасъл. Разбира се, ако това не противоречи на европейските регламенти и на националното законодателство.

 

   - Смятате ли, че секторът получи достатъчна подкрепа от вас?

  -  Цифрите сами говорят дали финансовата подкрепата, която фондът предоставя е достатъчна или не. През 2018 г. земеделските стопани в България получиха общо близо 3 млрд. лева. От тях близо 2 млрд. лева са по схемите и мерките на директните плащания, около 600 млн. лв. са платени по ПРСР 2014-2020 г., над 300 млн. лв. са преведени по линия на държавните помощи и националните плащания, и близо 80 млн. лв. - по пазарните мерки.

 

   - Как преминаха разплащанията? Предстои ли да постъпят още средства по сметките на земеделците?

  - Както обещах, от октомври до момента бяха разплатени над 1 млрд. лева. Преведохме над 634 млн. лв. по Схемата за единно плащане на площ за Кампания 2018. Преди това бяха платени 151 млн. лева на животновъдите, като плащанията започнаха още през октомври. В средата на декември стопаните получиха и 73 млн. лева отстъпка за акциза върху газьола. И не на последно място – изплатихме близо 100 млн. лв. по ПРСР 2014-2020г.

 

   - Какво бе новото за земеделците през 2018 г.?

  - 2018-та премина под знака на промяната – и за нашите бенефициенти, и за администрацията на фонда. Създадохме основата на инфраструктура за цифровата трансформация на земеделието. Най-голямата новост беше електронното кандидатстване с проекти чрез системата ИСУН. Това стана възможно с приетите промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, в началото на януари. Там беше регламентирано инвестиционните мерки към ПРСР да преминат под контрола на ИСУН, със всички съпътстващи процедури по онлайн кандидатстване и одобрение. Това наложи информационната система за управление и наблюдение да бъде синхронизирана със интегрираната системата ИСАК на ДФ „Земеделие“, което отне известно време.

Знаете, че всяка държава членка на ЕС имаше задължението в началото на настоящия програмен период да създаде и използва своя собствена информационна система за управление и наблюдение на оперативните програми, съфинансирани от Кохезионния фонд, от Структурните фондове, както и от Европейския Фонд за развитие на селските райони. Така беше създадена и въведена системата ИСУН 2020. Първоначално ПРСР 2014-2020 остана извън обхвата на системата, защото стартира преди останалите оперативни програми. От януари кандидатстването и одобряването на подадените проекти по програмата става изцяло он-лайн.

Земеделските производители, които живеят в ритъма на съвремието са наясно, че развитието на модерното селско стопанство е немислимо без новите технологии и иновации. Това е адекватният отговор на фонд „Земеделие“ на предизвикателствата и динамиката на нашето време. Време, в което фермерите вече управляват стопанствата си през мобилните приложения и правят прецизно земеделие. Цифровизацията и дигитализацията са сред основните приоритети в новата ОСП.

Като част от държавната политика на правителството на Р България, ДФ „Земеделие“ участва и в Системата за електронен обмен на съобщения (СЕОС). Чрез нея се осъществява електронният документооборот между държавните институции. Във връзка с преминаването към изцяло електронен документооборот в българската администрация и улесняване на бенефициерите, за нуждите на фонда бе разработена Система за електронни услуги.

 

   - Как системата за електронни услуги ще улесни фермерите?

  - От началото на декември Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“ започна да функционира. Първоначално в нея бяха въведени данните по мярка 10„Агроекология и климат” и мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020. В системата бенефициентите могат да проверят резултатите от проверките на външните институции за Кампания 2018 г.

Новата мрежа ще улесни и комуникацията между земеделските производители и фонда. Тя ще позволи да се подават електронно заявления за подпомагане и ще осигури непрекъснат достъп до тях. В разработената индивидуална за всеки кандидат среда, ще бъде осигурена възможност за визуализация на електронни документи, уведомления и географски данни. В публичната част на системата ще са налични регистри и справки, нормативни документи, калкулатори, както и специализирана географска карта.

Системата е изградена съобразно всички правила на влезлия в сила на 25 май тази година регламент GDPR за защита на личните данни . Тя е създадена в отговор на необходимостта на земеделския отрасъл от модернизация и дигитализация. Очакванията ни са всички приеми да заработят поетапно през системата.

Имам амбицията подаването на заявления за директните плащания за Кампания 2019 да може да става он-лайн - през Системата за електронни услуги.

 

   - Какво направи администрацията на фонда, за да улесни контактите със земеделските производители?

   - Освен всичко казано до тук, ДФ „Земеделие“ ще продължи инициативата „Дни на отговорни врати“ и през следващата година. За мен това е начин да покажем както огромния труд, който нашите експерти полагат, така и добрите практики при реализираните с национални и европейски средства инвестиции.

 

    - През миналата седмица имаше протест на пчелари, едно от исканията им бе за по-справедливо подпомагане? Възможно ли е догодина или в следващия програмен период да получат такова предвид това, че последните години не бяха добри за реализация на продукцията им?

  - Към настоящия момент работна група с представители на пчеларския бранш и администрацията разработва нова Национална програма по пчеларство за периода 2020-2022 година. Обсъжда се възможността от включване на нови мерки за финансиране на пчеларите, насочени към повишаване на качеството на продукта и мониторинг на пазара. В Брюксел е подготвен нов регламент за стратегическите планове на ОСП след 2020 г., в който се предвижда увеличение на бюджета за сектор пчеларство. Всичко обаче зависи от това как ще се развият дискусиите по новата ОСП. Убеден съм, че българското правителство и в частност министерство на земеделието ще защитят достойно интересите както на пчеларите, така и на цялата земеделската общност у нас.

 

    - Какво е изпълнението на ПРСР 2014-2020? Колко приема имаше тази година и по коя мярка интересът е най-голям?

  - Общият бюджет по ПРСР 2014-2020, осигурен от ЕЗФРСР, е 2, 367 млрд. евро. Това, което сочат данните за изпълнението на ПРСР 2014-2020 към момента, е че по отворените приеми са договорени над 1, 315 млрд. евро. От тях са изплатените близо 564 млн. евро. Това означава, че изпълнението на ПРСР, като ангажирани средства, спрямо общия бюджет на ЕЗФРСР възлиза на 71.2% договорени и 30,5% платени, спрямо бюджета на отворените приеми.

Тази година бяха отворени 17 приема с общ бюджет от близо 337 млн. евро. Интересът на земеделските производители и на общините към Програмата беше огромен. Това е видно от цифрите. Подадени бяха 4 340 проекта за над 636 млн. евро – почти двойно повече от определените средства за приемите. В момента в процес на оценка са 3 636 проекта за над 298 млн. евро.

Най-много заявления бяха подадени по мярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ – 1 837, от които 1 638 са в процес на разглеждане.

Голям интерес имаше и към подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти”. В периода на прием бяха подадени 593 проекта, от които 538 за общо над 116 млн. евро в момента се оценяват.

Междувременно се подписват договорите по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители”. Предстои до края на годината да бъдат подписани и платени 23 проекта.

Големият интерес към Програмата се дължи както на натрупания опит на кандидатите, така и на многото добри примери за модернизация и въведени иновации в стопанствата и в преработвателните предприятия. Именно това е основата, върху която се гради подобреното качеството на живот в селските региони, което вече е факт.

 

    - Какво предстои догодина по ПРСР и останалите мерки за подпомагане?

   -  Следващата година ще бъде не по-малко интензивна, като работа, в сравнение с 2018-та. Общо 7 подмерки ще бъдат отворени през 2019 г. Някои от тях ще стартират за първи път за настоящия програмен период. Сред тях са тези за напояване и за създаване на организации за директни доставки, в това число и за организиране на местни пазари.

За втори път ще стартират подмярката за малките стопанства 6.3, за възстановяване на храмове – подмярка 7.6, както и за финансиране на проекти на местни инициативни групи. Ще бъде отворена и обучителната подмярка 1.1. Подмярка 6.3 за малките стопанства ще тръгне за втори път. През 2019 г. е предвидено приемът да е през май-юни с бюджет от 22 млн. евро. Помощта, която одобрените кандидати ще получат, е 15 000 евро , което означава, че 1 467 малки фермери имат шанс да развият стопанствата си.

За първи път ще бъде отворена подмярка 16.4 „Подкрепа за хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците във веригата на доставки“. Подкрепата се предоставя за създаване и развитие на къси вериги на доставки и за създаване и развитие на местни пазари.

Също за първи път догодина ще се отвори и подмярка 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“. Тя е за възстановяването на инфраструктурата за напояване чрез реконструкция и модернизацията. Ще има и две мерки за местните инициативни групи (МИГ) – 19.1 и 19.3, които ще бъдат отворени през втората половина на годината.

 

    - Имате ли притеснения за новата ОСП? Все още нищо не е категорично ясно, но се заговори за орязване на плащания.

     - В новата ОСП се предвижда по-скоро увеличаване на общия бюджет за директните плащания за следващия програмен период. Тепърва предстои да бъде изготвен задълбочен SWOT- анализ, свързан с подготовката на стратегическите планове, които всяка една страна – членка трябва да представи в Брюксел. Това е най-важният документ, който ще изведе нуждите на българското земеделие и целите за тяхното постигане.

ЕС заяви необходимост от модернизация и опростяване на своята ОСП с цел привеждането й в съответствие с новите технологии, климатичните промени, екологията и международните търговски ангажименти на Общността. Според еврокомисарите политиката за земеделие трябва да стане по-гъвкава, справедлива и устойчива. За нас, като Разплащателна агенция, остава задачата да сме подготвени да отговорим адекватно на новите изисквания и предизвикателства, които ОСП ще наложи.

 

 

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

August
Su Mo Tu We Th Fr Sa
28 29 30 31 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
15 август 2019 г.
Приключва втори прием на заявления по помощ de minimis за тютюнопроизводители, претърпели финансови щети от предходни години;
20 август 2019 г.
Приключва приемът по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г.
31 август 2019 г.
Приключва приемът на заявления за сертифициране на стопанствата в сектор „Плодове и зеленчуци“ по стандарта GLOBAL G A P.

 

Училищен плод

Регистър на получателите на помощи de minimis, съгл. Регламент №1408/2013 г. за три данъчни години, включващи настоящата и предходните две