ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
СХЕМА „УЧИЛИЩНО МЛЯКО”
1. Каква е целта на схемата „Училищно мляко”?
Целта на схемата е да се стимулира консумацията на мляко сред младите хора. Това е начин да се насърчават учениците в изграждането на траен навик за консумация на млечни продукти.
2. Кои са бенефициерите на помощта?
Бенефициери на помощта са ученици, които посещават редовно едно от следните видове държавни, общински и частни учебни заведения: детски градини/ предучилищни заведения, начални и средни училища.
3. Кой може да кандидатства по схема „Училищно мляко”?
Заявители за помощ могат да бъдат:
ü учебното заведение;
ü образователния орган по отношение на продукти, разпределени на учениците, които попадат в рамките на неговите правомощия;
ü доставчика на продуктите;
ü организация, която действа от името на едно или повече училища, създадена специално за тази цел.
4. Кои продукти подлежат на подпомагане?
Помощта се изплаща за продуктите, изброени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 966/2009
Категория I
а) топлинно обработено мляко;
б)топлинно обработено мляко с шоколад, с добавен плодов сок или ароматизирано, съдържащо поне 90% в тегловно съдържание на мляко, посочено в буква а), и съдържащо не повече от 7% добавена захар и/или мед;
в) ферментирали млечни продукти с добавен или не плодов сок, ароматизирани или не, съдържащи поне 90% в тегловно съдържание на мляко, посочено в буква а), и съдържащи не повече от 7% добавена захар и/или мед.
Категория IІ
Ароматизирани и неароматизирани ферментирали млечни продукти с плодове, съдържащи поне 75% в тегловно съдържание на мляко, посочено в Категория І, буква а), и съдържащи не повече от 7% добавена захар и/или мед.
Категория IІІ
Пресни и топени сирена, съдържащи максимум 10% немлечни съставки.
Категория V
Сирена, съдържащи максимум 10% немлечни съставки и непопадащи в Категория ІІІ.
5. Какъв е размера на помощта?
Размерът на помощта е определен в Приложение ІІ на Регламент (ЕО) №657/2008:
а) 18.15 евро/100 кг за продукти от Категория І;
б) 16.34 евро/100 кг за продукти от Категория ІІ;
в) 54.45 евро/100 кг за продукти от Категория ІІІ;
г) 138.85 евро/100 кг за продукти от Категория V.
6. На какви условия трябва да отговарят продуктите?
За продуктите, обект на подпомагане се отпуска помощ само при условие, че продуктите отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и Регламент (ЕО) № 853/2004, и по-специално на изискванията за идентификационен знак в съответствие с Приложение ІІ, Раздел І от Регламент (ЕО) № 853/2004 и на Директива 92/46/ЕИО на Съвета и по-специално на изискванията, свързани с приготвянето в одобрено предприятие и със здравната маркировка, както се предвижда в част А, глава IV, приложение В към тази Директива.
Помощ се отпуска за доставката на продукти на Общността, закупени в страната-членка, където е разположено учебното заведение и произведени от краве мляко.
7. Какво е максимално допустимото количество на дете на ден?
Максималното дневно количество на ученик, за което може да се отпуска помощ, е равно на 0,25 литра еквивалент на мляко на ученик за ден.
8. Какъв е срокът за подаване на заявки за одобрение?
От 1 Септември до 30 Септември заявителят (училище или доставчик/организация/община) подава заявкапо образец за одобрение по схемата.
9. Къде се подават заявките за одобрение?
Заявката за одобрение се подава в ОД на ДФЗ по местонахождение на заявителя/учебното заведение или по регистрация на доставчика/организацията/общината.
10. За какъв срок важи одобрението на заявителя?
Одобрението се извършва еднократно и през следващите учебни години съответния заявител не е необходимо да подава друга заявка за одобрение.
11. Какъв е срока за подаване на заявки за плащане?
От 1-во до 10-то число на месеца, следващ отчетния период, вече одобреният заявител подава заявка за плащане.
12. Къде се подават заявките за плащане?
Заявката за плащане се подава в ОД на ДФЗ по местонахождение на заявителя/учебното заведение или по регистрация на доставчика/организацията/общината.
13. За какъв периода може да бъде заявката за плащане?
Заявките за плащане са за период от 1 до 7 месеца. Заявителят сам преценявя честотата на подаване на заявките за плащане.
14. В какъв срок се подават заявките за плащане без да подлежат на санкции?
За да бъдат валидни заявките за помощ трябва да бъдат подадени до последния ден на третия месец след края на периода, за който те се отнасят. Ако този срок се надхвърли с по-малко от два месеца, помощта пак се изплаща, но се намалява:
(а) с 5 %, ако срокът е надхвърлен с не повече от един месец;
(б) с 10% ако срокът е надхвърлен с повече от един месец, но с по-малко от два месеца.
СХЕМА „МЛЕЧНИ КВОТИ”
1. Какво е квотна година
Квотната година започва на 1 април и приключва на 31 март следващата календарна година и е периодът, за който се отчита произведеното количество краве мляко и млечни продукти.
2. Какво е производител?
Селскостопански производител или ръководител на предприятие по смисъла на чл.2(а), от Регламент (ЕС) 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003г., чието предприятие се намира на територията на Общността, и който произвежда и търгува с мляко или се подготвя да извършва това в най-близко бъдеще. Производителят има разпределено „индивидуално референтно количество” за производство на краве мляко.
3. Какво е изкупвач?
Предприятие или група фирми, които закупуват сурово непреработено мляко от производител: 1) с цел да го събират на едно място, пакетират, съхраняват, охлаждат и преработват, включително при наличието на договор; 2) с цел да ги продават на едно или повече предприятия, третиращи или преработващи мляко или други млечни продукти.
4. Каква е целта на квотната система?
Целта на квотната система е да се сведе до минимум дисбаланса между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара и последващото свръхпроизводство, т.е. да се постигне пазарно равновесие.
5. Какво представлява национална млечна квота?
Националната млечна квота (национално референтно количество) е гарантираното общо количество краве мляко, предоставено на страната за един квотен период, до което няма задължение да се плащ (вноска.
6. Какви видове квоти съществуват?
Националната млечна квота се разделя на национална млечна квота за доставки и национална млечна квота за директни продажби.
7. Какво е индивидуална млечна квота?
Квотата представлява разпределеното на всеки производител индивидуално референтно количество краве мляко, което той може да изнесе на пазара без да дължи вноска, измерено в килограми. Тя може да бъде квота за доставки или квота за директни продажби.
8. Какво е индивидуална млечна квота за доставки?
Количеството сурово (необработено) краве мляко, измерено в килограми, което един производител предоставя на одобрен изкупвач, с който има сключен договор.
9. Какво е национална референтна масленост?
Това е средно претеглената стойност на индивидуалните референтни маслености на всички производители с квоти за доставки. Маслеността е характеристика само на квотата за доставки.
10. Какво е индивидуална референтна масленост?
Това е маслеността, определена при първоначалното разпределение на квотата за доставки и която впоследствие може да се променя, при извършване на трансфери и превръщания на индивидуални референтни количества.
11. Какво е масленост на доставките
Това е маслеността на суровото мляко, предадено на изкупвачите от производителите. Средногодишната стойност на тази масленост се съпоставя с индивидуалната референтна масленост за да се извършат необходимите преизчисления и корекции на реално доставените количества и да се съпоставят с индивидуалната референтна квота за доставки.
12. Какво е индивидуална квота за директни продажби?
Количеството краве мляко и млечни продукти, измерено в килограми, което един производител предлага на пазара директно на крайния потребител. Квотата за директни продажби няма референтна масленост.
13. Какво е съотношението литър – килограм краве мляко.
1 литър = 1.029 килограма.
14. Кое мляко е част от квотата?
Квотната система покрива само кравето мляко и всички продукти от краве мляко, които напускат фермата, възмездно или безвъзмездно, независимо дали са били платени или не. Продуктите, които са част от квотата могат да бъдат течно мляко, масло, сирене, кисело мляко, сметана и т.н. Унищоженото мляко във фермата (мляко обработено с антибиотици, например) не е част от квотата (чл.6(ЕО) №595/2004).
15. Кой получава квота?
Всяко физическо или юридическо лице, което произвежда краве мляко и млечни продукти има право да кандидатства и получи от Министерство на земеделието и храните индивидуално референтно количество.
16. Какво представлява националният резерв?
Националният резерв е част от националната млечна квота. Първоначалният му размер включва най-малко 5 % от квотата за доставки и най-малко 3 % от квотата за директни продажби. Количествата краве мляко от националния резерв нямат референтна масленост. Националният резерв се управлява от Министерство на земеделието и храните.
17. Кой има право на квота от националния резерв?
Право на индивидуална млечна квота от националния резерв имат нови производители, които са регистрирани като земеделски производители; животновъдните им обекти отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност; притежават най-малко 10 млечни крави или бременни юници, както и производители, които разширяват дейността си, ако са регистрирани като земеделски производители; са включени в базата данни по Наредба № 6 от 2005 г. за мониторинг на произведените и реализирани на пазара количества краве мляко и млечни продукти от тях (ДВ, бр. 50 от 2005 г.);. животновъдните им обекти отговарят на изискванията по Закона за ветеринарномедицинската дейност; в резултат на разширяването на производствената си дейност притежават най-малко 10 крави и/или към датата на първоначално разпределение на индивидуалните квоти са притежавали бременни юници.
18. Кой разпределя индивидуалните млечни квоти?
Количествата от националния резерв се разпределят от Министерството на земеделието и храните.
19. Каква е ролята на РА по отношение на квотната система?
РА е отговорна за контрола, регистрирането и администрирането на индивидуалните млечни квоти, както и за събирането на глоби и вноски.
20. Какво представлява уникалния идентификационен номер (УРН) в Интегрираната система за администриране и контрол?
УРН е номера в ИСАК, под който е регистриран бенефициента в РА.
21. Къде може да се получи информация относно администриране на млечните квоти и изискваните документи?
В Областните дирекции (ОД) на РА, млекопрозиводителите могат да получат помощ при попълване на заявленията и декларациите, отговори на въпроси, свързани с администрирането на млечните квоти и друга полезна информация.
22. Къде трябва да се подадат заявленията/декларациите свързани с администриране на млечните квоти
Заявлението се подава в съответната ОД: по адресна регистрация на бенефициента за физически лица; по адрес на управление на бенефициента за юридически лица.
23. Могат ли млекопроизводителите да декларират производство на мляко в стопанства, разположени в различни области?
Да, могат. Когато бенефициента произвежда мляко на територията на две или повече ОД се подава заявление само в една ОД според адресната регистрация (ФЛ) или адреса на управление (ЮЛ) на бенефициента.
24. Къде бенефициентите могат да кандидатстват за участие по схемата?
Бенефициентите могат да регистрират документи за превръщане на квоти, да искат информация за регистрираните изкупвачи, да декларират годишните количества на директните продажби и доставки в 28-те Областни подразделения на РА (ОД).
25. Кой подава заявлението/ декларацията?
Годишните и месечни декларации за доставки се подават от изкупвач, годишните декларации за директни продажби се подават от производител; промяната на изкупвач - от новия изкупвач, превръщане на квота от производител.
26. Какво представлява идентификацията на стопанството?
Това е номер на стопанството получен от НВМС.
27. От къде може да се получи формуляр на заявление/декларация?
В ОД се намират формуляри на заявления/ декларации.Образците на заявления/ декларации са публикувани и на интернет страницата на РА.
28. Какво е вноска за превишение и от кого се дължи?
Вноската представлява вид глоба, която се дължи от всички производители, допринесли за превишение на националното референтно количество. Вноската се събира и плаща от изкупвачите, когато се отнася за квотата за доставки и от производителите, когато се отнася за квота за директни продажби и средствата се внасят в РА в установения за това срок.Налогът за превишение е 27.83 евро на 100 килограма или 0.5443 стотинки на килограм.
29. Какъв е срокът за плащане на налога/вноската?
1 септември на годината следваща квотната година, за която се отнася вноската.
30. Какво е годишна декларация и от кого се подава?
Годишна декларация се подава от изкупвачите (от името на производителите с квота за доставки) и от производителите с квота за директни продажби и съдържа информация за реализираните количества мляко и млечни продукти на пазара. Срокът за подаване е от 01 Април до 15 Май.
31. До кога продължава приемането на годишни декларации без санкции?
До 15 май на годината следваща квотната година, за която се отнася декларацията. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден.
32. Кога могат да се правят промени във вече подадена декларация без санкции?
В срок до 15 май могат да правят промени в подадените декларации.
33. До кога могат да се правят промени във вече подадена декларация със санкции?
Когато промени подадената декларация след 15 май, Разплащателната агенция начислява глоба в зависимост от размера на недекларираното количества.
34. Кой подава месечна справка?
Месечните справки се подават от всеки изкупвач за сключените с него договори с производители на мляко, както и за всички изкупени количества краве мляко през отчетния месец. Срокът за подаването им е от 1-во до 20-то число на всеки следващ доставките месец.
35. С колко изкупвача може да има сключен договор един производител на мляко?
Всеки производител на мляко, чийто животновъден обект се състои от едно стопанство, може да има сключен договор само с одобрен един изкупвач. Производител на краве мляко, чието стопанство се състои от два или повече животновъдни обекта, може да сключи писмен договор за доставка на краве мляко с повече от един одобрен изкупвач за определен период от време, като за всеки животновъден обект може да се сключва договор само с един одобрен изкупвач за определен период от време.
36. Има ли право производителя да доставя мляко до неодобрен изкупвач?
Не, производителят има право да доставя само на одобрен изкупвач, с когото има сключен договор. В противен случай подлежи на глоба, а продаденото мляко се отчита като продажба извън квотата и се дължат налози.
37. Може ли производител да продава мляко на съседа си?
Да, ако го регистрира като директна продажба и води необходимите записи за това.
Не може когато производителя има само квота за доставки.
Всички реализирани количества краве мляко, трябва да бъдат декларирани.
38. Производителят има ли право да сменя своя изкупвач през квотната година?
Да, той има право да смени своя изкупвач по всяко време на квотната година като спазва процедурите, предвидени за това.
39. Може ли един производител на мляко да превръща индивидуалната си млечна квота през квотната година?
Да, ако има достатъчно свободно количество. Превръщането може да е на индивидуална млечна квота за доставки в индивидуална млечна квота за директни продажби и съответно от индивидуална млечна квота за директни продажби в индивидуална млечна квота за доставки. Превръщането трябва да бъде заявено в ОД.
40. За какъв период може да се отнася превръщането?
Превръщането може да бъде постоянно. Срокът за заявяване е до 30 ноември на текущия квотен период.
41. Каква част от квотата подлежи на превръщане?
На превръщане подлежи само неизползваната част от квотата.
42. Каква масленост се определя на новата квота за доставки?
Към новата квота за доставки се определя масленост от 38,00 г /кг.
43. Може ли производителят да прехвърля индивидуалното си референтно количество?
Да, прехвърлянето става при наследяване или при сделка, като задължително условие е новият собственик да бъде производител на мляко и млечни продукти.
44. Какви записи трябва да се водят от бенефициентите и колко време трябва да се съхраняват?
Производителите и изкупвачите са длъжни да водят собствени дневници по отношение на произведените, продадените, доставените и изкупените количества и маслеността към тях, да водят точно и ясно счетоводната и търговската си документация. Всяка една доставка или директна продажба и доставка трябва да бъде индивидуализирана. Тази информация те са длъжни да съхраняват минимум 3 години.
45. Може ли да се продава мляко без договор с изкупвач?
Не, всеки производител, който притежава индивидуална квота за доставки, е задължен да има сключен договор с одобрен изкупвача, на когото доставя. В противен случай доставката се счита за „черно мляко”.
46. Какво означава „черно мляко”?
За„черно мляко” се счита всяко неотчетено количество мляко, независимо дали е под формата на доставка или директна продажба.
47. Кога се отнема квотата?
Когато даден производител не е изпълнил поне 80% от индивидуалната си млечна квота или не предлага на пазара мляко или млечни продукти в рамките на един квотен период, неизпълнената част от квотата от разликата между 100% и изпълнената (когато тя е по-малко то 80%) се отнема и се добавя към националния резерв със заповед на министъра на земеделието и храните.
48. Има ли право производителя да възстанови квотата си?
Да, когато производител, който е прекратил дейността си, възстанови дейността си най-късно до изтичането на квотния период, следващ този, през който индивидуалната му млечна квота е отнета, той има право да получи обратно индивидуалната си млечна квота.
49. Какъв е редът за възстановяване на индивидуалната млечна квота?
Производителят подава писмено заявление до министъра на земеделието и храните за възстановяване на отнетата му индивидуална млечна квота. Заявлението се подава до 31 март на квотния период, следващ този, през който индивидуалната му млечна квота е отнета.
50. На какви изисквания трябва да отговарят изкупвачите?
Изкупвачът трябва да отговаря на следните изисквания:
ü Търговец в съответствие с Нац. Законодателство и регистриран в НВМС
ü Разрешително за дейност на всички обекти (стационарни и мобилни) за изкупуване на краве мляко
ü Да разполага с подходящо помещение за извършване на проверки на счетоводство, регистри и друга поискана документация
ü Да предостави достъп до помещенията, като даде възможност на властите да разгледат:
- Складови документи (документи за доставките на мляко).
- Регистъра на доставчиците (с имена и др.)
- Други документи в съответствие с нац.законодателство
ü Да се ангажира да актуализира документацията си и да подава в законовия срок декларации и отчети
ü Да разполага с компютърна техника и софтуер за регистрация на доставките
ü Да има банкова гаранция в полза на ДФ “Земеделие”
ü Всички одобрени изкупвачи са в публичен регистър на страницата на МЗГ.
51. Какви са задълженията на изкупвачите?
Изкупвачите имат следните задължения:
ü Регистриране на договорите за доставка с производители
ü Подаване на справки
ü Издават документ за всяка доставка съдържащ данните на производителя, изкупвача, дата, количество на изкупеното мляко
ü Подаване на годишни декларации
ü Да водят дневен регистър за доставките и фактурират всички млечни доставки, дневно/месечно от млекопроизводители, както и от други изкупвачи, по доставчик, адрес, квота, количество, масленост (включително и ако доставчикът е от друг изкупвач)
ü Събират вноската за превишение на индивидуалната квота и я превеждат на РА преди 1 септември
Изкупвачите на мляко отговарят за:
ü Осчетоводяване на цялото количество мляко и/или други млечни продукти в съответствие с националното и европейско законодателство за допълнителната вноска
ü Осчетоводяване на цялата търговия с други търг.дружества (закупуване и продажба на мляко), което дава възможност за инспектиране
Изкупвачът на мляко трябва да пази минимум 3 години:
ü Складови документи (записвания за доставки)
ü Документи за референтните количества (количество + реф.масленост)
ü Регистър на производителите
52. Кога се отнема одобрението на един изкупвач?
Одобрението на един изкупвач се отнема:
ü Когато не изпълнява задълженията си
ü Когато представи невярна информация
.
53. Какви са задълженията на производителите на мляко и млечни продукти?
Да сключват договор за доставка само с одобрен изкупвач
ü Млекопроизводителите с квота за доставки са задължени да доставят мляко само на одобрени изкупвачи
ü Да пазят документацията за всички доставки поне 3 г.
ü Да регистрират промените в стопанството
ü Да отговарят на ветеринарните изисквания
ü Да са регистрирани земеделски производители
ü Да регистрират говедата, използвани за млекопроизводство в стопанствата
ü Млекопроизводителите с директни продажби са задължени да пазят цялата документация за продажбите на мляко и млечни продукти – поне 3 г.
ü Да подават годишни декларации, в случай че имат квота за директни продажби
ü Да плащат вноска за превишение на квотата си