Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Васил Грудев: През 2020 г. българското селско стопанство получи рекордната подкрепа от 3.1 млрд. лв.

Водещ: Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Васил Грудев е в „Седмицата“ на Дарик радио, здравейте.

 - Васил Грудев: Здравейте.

Водещ: Ковид-19 и земеделието – какъв е ефектът върху българското земеделие от Kовид-19?

- Васил Грудев: Много важен въпрос за изминалата година, защото е добре да използваме и вашата платформа, за да обобщим малко или много какво се случи през изминалата година в сектор земеделие и доколко също, той беше доминиран от ковид тематиката. Съвсем на кратко бих могъл да кажа, че самият ковид-ефект беше по-скоро косвен върху земеделието. Ковид-ефектът се усети до толкова, до колкото ние пострадахме също от недействащите канали, от запушените възможности за доставки, което включва, както на суровини използвани в селското стопанство, така и най-вече на реализацията на крайния продукт. ХоРеКа затворения канал, доведе на първо място до множество блокирани възможности за реализация на продукцията на нашите стопани. Така, че това беше първия ефект, с който ние стартирахме годината.  

- Водещ: Какъв е обемът на блокираната продукция?

Васил Грудев: Обемът на блокираната продукция е този, който не успя да се реализира през съществуващите, действащи договори в ХоРеКа канала, това са най-вече наши малки локални производители, които има своите договори за доставки – дали на местно ниво с ресторанти, хотели, дали с някакъв друг тип интервенции. 

Водещ: Това някой смятал ли го е, или още не е сметнато – говорите теоретично?

Васил Грудев: Не само, че сме го смятали, но ние вече сме интервенирали в голяма част от тези нарушени канали, но нека да обобщим като цяло. Първо, преди да влезем в детайла, това беше прекия ефект от ковид-кризата, за съжаление, обаче, заедно с този ефект вече през втората половина на годината ние усетихме и една друга проблематика, която не е пряко свързана с ковида, даже няма нищо общо с нея, но това е голямата суша в Източна България. Сушата през настоящата година доведе до едни много лоши резултати, най-вече в зърнопроизводството и то за съжаление удари най-вече тези области, които малко, или много за известни като житницата на България. Цяла Източна България  беше ударена от едно много сериозно засушаване, което насъбрано с първия ефект от Ковид доведе до една, като цяло трудна година в сектор Земеделие. Така че, до колко имахме чисто Ковид-ефект, до колко имаме и натрупване на други събития, но годината беше наистина трудна. Аз си направих труда да събера бюджетите въобще от създаването на ДФ „Земеделие“ и по-късно като превръщането му в разплащателна агенция – тази година ние завършваме календарната година с реално изплатени средства в сектор Земеделие в размер на 3,1 млрд. лв. . До тук това е рекордния бюджет от създаването на нашата институция като Фонд „Земеделие“, така че това са повече от 25 години. 3,1 млрд. лв.

Водещ: Миналата година колко е?

Васил Грудев: Миналата беше 2,7 млрд. Исторически, последните 10 години винаги се въртим между 2,5 – 2,6 – 2,7 млрд. в зависимост от това дали се намираме в край на година на приключване на пример на Програма за „Развитие на селските райони“ и трябва да изплащаме голям обем от средства, но тази година ефектът от допълнителните мерки, които ние стартирахме и разплатихме в сектор Земеделие има нетна стойност от 400 млн. лв. Това е допълнителният бюджет, който влезе в българското земеделие, за да компенсира тези 2 кризи, които се бяха натрупали в земеделието.

- Водещ: Как точно помогнахте на земеделските производители да се справят с кризата заради Ковид?

 - Васил Грудев: Двата най-големи финансови инструмента, които използвахме, като надграждане на съществуващите такива, са на първо място увеличения бюджет за директните плащания. Това са базовите плащания, които извършваме на около 60 000 земеделски стопани, които стопанисват, отглеждат и се грижат за своята земя или отглеждат животни. Тук имаме увеличение на бюджета със 140 млн. лв., които са трансфер от средствата, това са 25% от бюджета за следващата година на Програмата за „Развитие на селските райони“. Ние авансово ги изплащаме сега на нашите земеделски стопани като увеличение на базовата ставка. И тук имам една полезна новина за нашите стопани - през следващата седмица - ние го планираме за 16-ти декември, вече ще приключим и едно от последните плащания за годината. То е най-голямото плащане - базовото плащане към схемата за единно плащане на площ, където ние ще изплатим 700 млн. лв. Това ще доведе до увеличение на базовата декарна ставка, която плащаме на нашите производители и тя ще бъде в размер на 21 лв. на декар. За сравнение миналата година платихме по 19 лв. на декар като базово плащане и тук идва това увеличение със 140 млн. лв., което на практика достига до абсолютно всеки един от нашите земеделски стопани.

    На второ място, другата наистина много интересна мярка, която ние пнаправихме, и то благодарение най-вече на усилието на Министерство на земеделието, храните и горите. с една много интересна чисто политическа интервенция за отваряне на базовия регламент за подпомагането и вкарването в него на 3 нови мерки абсолютно извънредни за подпомагане, които ние кръстихме Ковид-мерки. С бюджет от 106 млн. лв., от практика бяха свободни, неангажирани ресурси от програмата за развитие на селските райони направихме 3 нови мерки, които отново под формата на едно грантово плащане в размер на до 7000 евро на бенефициент земеделски стопанин и 50 000 евро на преработвателно предприятие в хранително-вкусовата промишленост, което има намаление в своя оборот, или спад в оборота спрямо миналата година.  И по тези трите мерки – Ковид1, 2 и 3, които са част от Програмата за „Развитие на селските райони“ ние до момента сме подпомогнали 34 000 бенефициента.

Водещ: За какво конкретно?

Васил Грудев: Ние взехме всичката информация в базата данни, която имаме за нашите земеделски производители. Това е повече от 15 г. история и на базата на едни плоски ставки, които изчислихме като допълнителна ликвидна подкрепа за всичките интервенции, които те се наложи да направят, така или иначе, за да функционират от началото на годината. Ние ги сметнахме чисто аналитично като допълнителни средства за дезинфектанти, за разделяне на работата в предприятията, за допълнителни средства за закупуване на маски и препарати, за всички тези интервенции, които прави един нормален бизнес ,за да може да отговори на противоепидемичните мерки изисквания. На практика ние искахме само от нашите бенефициенти да дойдат, да си подадат много бързо едно заявление за да участват по тази мярка. Ние направихме предварителното изчисление и там, в рамките на, може би, от около 2 седмици от тяхното кандидатстване ние изплатихме на първи етап около 71 млн. лв. Пак казвам до 7000 евро на земеделски производител, без изкисвания за допълнителна обосновка от тях, без представяне на най-различни документации, която би ги утежнила в този момент. За това казах, че ние предварително пресметнахме някакъв ефект на кризата, екстраполирахме го на база на отглежданите декари и животни на земеделския производител по данни, които имаме. И я изплатихме много бързо, наистина, защото беше важно подкрепата да бъде бърза и навременна, и лесно достъпна.

Водещ: А от обичайните мерки, с които подпомагате намаля ли интересът? Свиха ли се земеделските производители, заради Ковида?

- Васил Грудев: Не. Нямаме такъв ефект, но с малкото изключение, касаещо изпълнението на някои от инвестиционните дейности по проекти свързани с Програмата за „Развитие на селските райони“. Истината е, че инвестициите се забавиха. Ние в нашия график наблюдаваме около 20 000 инвестиционни проекта, които са в оборот, в момента. От тях се наблюдава едно забавяне в изпълнение и в реализацията на инвестицията, това е безспорно. Ние проявяваме гъвкавост и отлагаме срока на изпълнение, защото при нас всеки един инвестиционен договор има срок за своето изпълнение и тук отново страдаме от блокираните канали, но това са, представете си блокирана доставка на машини и съоръжения, а и ако щете и чисто интуитивно желание за временно забавяне на инвестиция, за да видят все пак и те как ще се развият те чисто икономически.

Водещ: Дава ли се отсрочване?

Васил Грудев: Даваме отсрочка.

Водещ: Колко от инвестициите бяха отсрочени заради Ковид?

Васил Грудев: Около 60%. Говоря от инвестициите – от частните инвестиции в земеделието. Те бяха отсрочени, даваме отсрочка, която варира между 6 и 9 месеца, наблюдаваме какво се случва за всеки един от тези договори, но това е само частта инвестиции в програмата. Така че, това също е ефект от цялостната Ковид ситуация и проблематика. Но ако позволите само да се върна с макро числата за годината, защото ви споменах за двете от извънредните мерки, които направихме при хвърлянето на общия пакет от 140 млн. към директните плащания с пряк ефект повишаване на базовата ставка с 2 лв. на нашите бенефициенти. От друга страна 3-те Ковид мерки, които наистина направихме доста бързо и успешно. Направихме повече от 16 извънредни малки държавни помощи, които бяха насочени именно към решаването на конкретни проблеми. Няма да имаме време да ги изброя всичките, но ви давам примери само, за да може и нашите слушатели да добият представа – стартирахме още през април месец подготовката за гергьовденските празници, беше в началото на блокирания ХоРеКа канал и имахме невъзможност за реализация, например, за агнета за Гергьовден, не работиха хотели, не работиха ресторанти и нашите животновъди се оказаха с невъзможност да продадат своите агнета. Знаете, че те се гласят за Гергьовден, тогава е огромна част от реализацията. Една от мерките, ние пуснахме допълнителни подпомагане, забележете, към кланиците, ние подпомогнахме със 7 лв. на животно кланица, която изкупи от земеделския стопанин това агне, за да създадем у тях желанието те да изкупят цялата продукция и тя да бъде реализирана вече не за ХоРеКа канала, а да отиде в супермаркета. С една такава проста мярка, която между другото нямаше кой знае какво голямо финансово отражение.

Водещ: А имаше ли ефект, мотив ли са 7 лева за една кланица?

Васил Грудев: Да, имаше. Разбира се, това са всички нейни разходи свързани с обработката на това агне. Така че, с една такава бърза, целенасочена помощ ние успяхме да го направим, защото крайния ефект е един – реализацията на продукцията.

Водещ: Сега ще правите ли нещо такова за прасетата за Коледа и за пуйките?

 - Васил Грудев: Не, за прасетата и за пуйките. Но за прасетата ние така или иначе си правим нашето стандартно подпомагане. Направихме интервенция там, където не работиха каналите, свинското месо. Защото има огромната разлика, говорейки за свиневъдство и овцевъдство. Свиневъдството е изцяло индустриализирано, бизнес ориентирано, докато при овцевъдството ние имаме множество хиляди, малки земеделски производители, които самички си гледат, не по интензивен начин, своите стада. Докато свиневъдството, знаете че е организирано по един доста по-интензивен бизнес начин на отглеждане. Така че, с тези множество мерки, които ви описах ние имаме нетен ефект на повишаване на разплащанията в сектор Земеделие през изминалата година с 400 млн. лв. Най-важното е, че това увеличение достигна до всички земеделски стопани без да имаме толкова голямо таргетиране на това подпомагане спрямо определени, да кажем, подсектори. Наистина, амбицията ни беше да подпомогнем абсолютно всички наши бенефициенти.

Водещ: Преди повече от година, когато поехте Фонда говорихте за завишаване на проверките, сега зарази Ковида отпуснахте ли проверките?

Васил Грудев: Не.

Водещ: За измами?

Васил Грудев: В нито един момент, не само,че не отпуснахме, ами доста завишихме проверките спрямо миналата година. Конкретен пример: там, където извършихме най-големи проверки тази година беше в сектора за обвързаното производство на зеленчуци. Знаете, че там имаме отделни мерки, чрез, които подпомагаме с доста по-висока субсидия, например за отглеждането на домати, пипер, корнишон, лук, чесън и патладжан, каквото се сетите, имаме си списък с тези продукти. Миналата година на база на 50% завишени проверки ние установихме един доста висок процент на опити за получаване на субсидия без на терена или на полето да има съответната култура.

Водещ: Отивате да видите този зеленчук има ли го физически?

Васил Грудев: Има ли го физически, и там е най-високия процент на не откриване на тези продукти.

Водещ: Какъв е процента?

Васил Грудев: Ами, при определени продукти имаме между 19% и 20% не открита продукция на полето, което е едно изключително високо ниво на грешка, което не е добре.

Водещ: Разчитат, че няма да ги проверите?

Васил Грудев: Ами да, те разчитат, че нямаме капацитета проверим всичко на 100%. Ние, например с нашите дистанционни проверки, които се извършват през най-различните сателитни инструменти, с които разполагаме ние най-общо проверяваме дали извършваме грижа за земята, но това е базовото плащане. А дали на терен е домат и корнишон, това на този етап, на този етап казвам, защото и това ще се промени, се извършва с стандартна проверка, при която трябва да се види самата култура.

Водещ: Физически отивате там.

Васил Грудев: Физически с подходящия инструментариум.

Водещ: И как ще се промени, по някакъв електронен път ли?

Васил Грудев: Точно така. Аз и при предходното гостуване споменах, че най-голямата ни разработка през миналата година и през следващата година това са т.нар. 100% контрол, чрез мониторинг на площите със системата Коперник на ЕС. Там нещата са в доста напреднала фаза в момента.

Водещ: Ползвате ли я вече?

Васил Грудев: Ние я ползваме, само че това все още не е видимо за нашите бенефициенти. Ние я ползваме в момента, ще ви дам пример, за да стане ясно и на слушателите, ние в момента я ползваме, за да обучим софтуера, който да разпознава съответната култура. В момента сме в етап, в който ползваме всички наши сателитни снимки, които тук представете си, че са в размер на между 10 и 15 високочестотни снимки на месец за развитието на културите, които проследяват и в термосигнал как се развива самата култура. Но ние до момента бяхме в етап, в който това се гледа и се интерпретира от оператори, това са нашите шифратори, които стоят, наблюдават през цялото време картата на страната с тези снимки и те интерпретират какво се случва с тези площи. Физическата интерпретация на цялата територия на страната, обаче позволява това да се случи в не повече от 10% от тези площи, което не е достатъчно. Амбицията ни с този мониторинг е това да обхване 100% от площите, но за да се случи това нещо не трябва зад него да стои дешифратор-оператор, а трябва да стои дешифратор-софтуер. В момента нашите оператори и с взимане на проби, представете си, ежеседмични на терен, те са в процес на обучаване на софтуера как да разчита различните снимки, за да може, това няма да се случи 100% в следващата година. Но ще е в по-следващата година софтуерът да знае кое петънце от картата развивайки се по определен начин в месец април, средата на май или началото на юни означава, че на терена има домат, а не корнишон, например. Това се случва с взимане на проби

Водещ: Защото за домат се дава повече, отколкото за корнишон, например.

Васил Грудев: Или отколкото за лук.

Водещ: Това кога ще се задейства, този 100% софтуерен начин?

Васил Грудев: Пак ви казвам, че то в момента сме в етап, в който ние обучаваме софтуера, в софтуера в момента се слагат едни репери, които му показват как трябва да изглежда развитието на домата в хода на цялата година, тъй че това да покаже наличието на съответната вегетация.

Водещ: Това през сателит става?

Васил Грудев: През сателит. В момента сме на етап взимане на проби на терен и обучаване на софтуера. През следващата кампания ние ще довършим това обучение на софтуера, за да сме сигурни все пак, че резултатите които ще имаме ще бъдат на 100% реални и обективни. И този метод на проверки ще бъде валидиран и ще действа за абсолютно всички бенефициенти, които подават своите заявления през 2022 г. На 100%. Процесът е необратим, така или иначе към настоящия момент.

Водещ: Кои са приоритетните сектори в българското земеделие за ДФ „Земеделие“, за програмата за „Развитие на селските райони“? И ще се разширяват ли с нови?

Васил Грудев: Това е въпрос, на първо място на икономическа конюнктура, и на второ място е съответното политическо решение за приоритизиране и развитие на отделни сектори. Ако си говорим от икономическата страна на въпроса – приоритетните сектори, които се нуждаят от едно по-голямо подпомагане, това безспорно през последните 10 години са, и ще продължат да бъдат интензивните сектори на подпомагане в растениевъдството, това плодове, зеленчуци, трайни насаждения и сектор животновъдство. Това са тези отрасли, които не могат и не успяват все още да бъдат конкурентно способни на Средноевропйеския или световния пазар. Докато в зърнопроизводството нашата ситуация е такава, че то успя да вдигне и то е наистина на световно ниво. И като развитие, и като продукт, и като конкурентоспособност, защото в крайна сметка на отворения пазар всичко е въпрос на конкурентоспособност. Тези чувствителни отрасли, които ние ги наричаме зеленчукопроизводство, овощарство, трайни насаждения и животновъдство продължават да са и остават, все още не достатъчно конкурентоспособни. Така че, икономическия анализ показва безспорно това, но до колко ще имат необходимост и други сектори от целево подпомагане вече е въпрос, който трябва да бъде отворен и трябва да бъде на масата. Да се върнем към зърнопроизводството, то през изминалите 10 години, ако погледнем числата на БВП и това, с което то допринася – там нещата са безспорни. То е гръбнака на българското земеделие, и тази година случва се наистина много лошо, много сушава година и то пострада. То пострада и не успя да доведе това, което ние сме свикнали в миналото, за това беше необходимо ние да направим едно целево подпомагане, ако щете дори и в този сектор, но глобално и икономически, и политически, секторите, които са чувствителни и ще останат като такива това са зеленчукопроизводство, овощарство, трайни насаждения и животновъдство.

- Водещ: Предлагате част от помощта по Програмата за „Развитие на селските райони“ вече да бъде под формата на кредит?

Васил Грудев: Да.

Водещ: От ДФ „Земеделие“.

Васил Грудев: Да.

- Водещ: А не както е до сега – безвъзмездно. Като направихте обсъждане за това, някой ще се съгласи ли – от тези, които до сега са ги получавали тези пари без да трябва да ги връщат, сега да кажат на обсъждането – много хубаво, че ще е кредит.

Васил Грудев: Мисля, че никой от нас няма празни илюзии относно отговорът на този въпрос, но той е важно да бъде поставен и да бъде дискутиран. Аз го направих с цел стартиране на тази дискусия. Ще ви кажа защо: един от анализите, които се наложи през изминалата Програма за „Развитие на селските райони“ е свързан с това, че една голяма част от проектните предложения, които ние в даден етап сме одобрили и сме сключили договори с тях, в крайна сметка не успяват да се изпълнят и не успяват да се реализират. Огромната част от тях не успяват да се реализират поради липса на финансов инструмент, чрез който те да бъдат реализирани. Знаете, че спецификата на нашето подпомагане специално в инвестиционните мерки е такова, че ние интервенираме, когато проектът е изпълнен. Ние сключваме договор, бенефициентът го изпълнява като реализация обикновено със средства от банката. Когато този проект е изпълнен и проверяваме дали е изпълнен по начинът, по който е договорено с нас, тогава възстановяваме 50% от изпълнената инвестиция. Но той трябва да има ресурс, с който да се изпълни. Та, голяма част от нашите проекти в крайна сметка не успяха да намерят, ще ви го кажа така: банка, която да застане зад тези проекти и те да бъдат реализирани, за това и нашата амбиция е ние да им помогнем, чрез осигуряване на част от този ресурс за стартиране под формата на кредит обаче, а не под формата на субсидия.

Водещ: Директно Фондът ще го дава, така ли?

Васил Грудев: Директно Фондът, но това ще са средства, които ангажирани като финансов инструмент непрекъснато ще се връщат в програмата и ще могат да бъдат ползвани от много бенефициенти. Амбицията, която аз си представям е ние да подпомогнем много повече бенефициенти за техните инвестиционни намерения с един намален гранд на субсидията и с допълване на субсидията с част, която да бъде под формата на финансов инструмент. Сега, правя едно много важно уточнение, това не смятам, че е нужно да бъде обобщено по този начин за всички стопанства. Давам ви пример: за нашите наистина малки, и по-скоро малки средни стопанства в чувствителни сектори, които имат да кажем стандартно производствен обем, това им е годишният производствен обем в порядъка на 20 000 евро. Това са нашите малки фермери, нашите млади фермери, или нашите малките средни стопанства – за тях по-скоро виждам възможност за едно бързо грандово подпомагане, ако щете и на 100%, но то трябва да е по-бързо и да стига до тях по по-бърз начин. За тези стопанства, които вече искат да правят голяма инвестиция, давам ви един пример: искате да правите инвестиция във вашето стопанство за 5 млн. – не е необходимо ние да подпомагаме 50% от тази инвестиция, а по-скоро да помислим за възможност за намаляване на стойността на субсидията като процент на инвестицията. Но за достигане на по-голям брой бенефициенти. Това е на този етап само предложение за дискусия. Какво ще се случи и как ще бъдат формулирани мерките за подпомагане това ще стане ясно като дизайн през следващата година. Защото другата базова истина е, че нито една от тези мерки не може и няма да бъде приложена без съгласието на бранша към който тя е насочена. В крайна сметка браншът е този, който трябва да каже какво мисли. Надявам се, обаче, надраствайки моментът, в който всеки стои в калкулатора и смята каква ще е неговата полза от всяка една интервенция, и отивайки към едно малко по-следващо разсъждение с това как да използваме по най-ефективен начин общите пари, които имаме, защото те са наистина общи.

- Водещ: А следващата година земеделските производители ще си бъдат подпомагане по познатия начин?

Васил Грудев: Точно така.

- Водещ: Това ще се въведе евентуално с парите от новия програмен период за общо селскостопанска политика?

Васил Грудев: Точно така. Това ще е етап на дискусия за следващия програмен период за дизайна на мерките за подпомагане през следващия програмен период. 

Водещ: Хайде първо да изясним – 2021 г., когато ще е по стария начин нещо ново, различно ще има ли?

- Васил Грудев: Да, 21г. и 22 г., защото това също вече е ясно, че т. нар. преходен период ще бъде в рамките на 2 години – 21 г. – 22 г. Задължително трябва да споменем, че към наличните ни бюджети за подпомагане ние ще имаме надявам се възможно най-бързо и тази финансова част, която е от Механизма за следващо поколение Европа, това са допълнителни пари, които ще бъдат налични и към нашата програма за „Развитие на селските райони“. Това е извънредния инструментариум на ЕК и на страните членки за преодоляване на ефектите то глобалната криза, така че, ние ще имаме един допълнителен финансов ресурс, който да бъде надграден към наличните такива пари по програмата и по директните плащания ако щете. Така че, ние сме в подготовка и в момента се водят множество дискусии с бранша за това как и по какъв начин тези средства в рамките на следващите 2 години да бъдат достъпни за нашите бенефициенти. Това означава, например, нашите възможности, готовност през следващата година ние да отворим няколко големи инвестиционни приема, това е по мярката за модернизация на земеделските стопанства и по мярката за преработка, които ода бъдат налични и достъпни, ако щете още от месец март, април следващата година. Директните плащания, обаче – там, където е големият въпрос за наистина нашите най-масови земеделски производители намира се пред наистина един етап, който дори и аз вече мисля, че представлява нещо качествено развитие, защото ако трябва да споделя с вас повече от 20 год. моделът на директните плащания, като философско обявление за него, той все върви към опростен достъп за земеделските производители. Върви към нещо, което му казваме – позеленяване, за да има някакъв ефект за обществото и за околната среда, но по-скоро до мента това представляваха мерки тип „алиби“, които да позволят и на ЕК да запази високото ниво на лансиране на общата селскостопанска политика. От този програмен период, който вече за съжаление, той се движи с 2 г. Закъснение, но той е първият, в който имаме наистина амбициозни цели, които освен количествено и качествено да променят начинът, по който се стопанисва земята и се обработва земята. Зелените мерки в директните плащания вече ще станат задължителен елемент за получаване на базови плащания, това, което ви говорих и в самото начало, примерно, тези 21 лв., които са сега на декар получават всички земеделски стопани в зависимост от броя на обработваните от тях декари. Та зелената практика в тези стопанства ще станат задължителен елемент за получаване на това подпомагане. И понеже тези зелени практики не трябва да звучат абстрактно, както бяха до момента, защото до мента ние считахме, че е зелена една практика, например, която те кара да имаш поне 3 култури в твоето земеделско стопанство, нещо, което всяко едно земеделско стопанство така или иначе прави. Никой не гледа на 100% пшеница, винаги имаш и половината слънчоглед, половината царевица, или други култури. Но в момента зелените практики, например – едната от техните възможности е те да бъдат насочени и свързани с внедряване и повишаване на безоранните обработки, които да станат част от, може би, нормалния елемент на гледане на замята през следващите години. Това са най-различни практики, които трябва да окажат позитивно влияние върху структурата на почвите, защото каквото и да си говорим земеделието трябва да се съобрази и трябва да бъде развито и да се развива спрямо изисканията на времето. Ние трябва да се грижим за почвите, ни трябва да се грижим за водата, защото тази година ни показа, че каквото и да си говорим без вода, без поливно земеделие в следващите няколко години резултатите няма да бъдат добри. Така че, реалността е настъпила и тази революция в директните плащания тя ще бъде валидна, и тя ще влезе в сила.

- Водещ: Вчера в Брюксел беше договорена многогодишната финансова рамка, бюджетът за следващите 7 години – коя е най-голямата промяна в земеделието?

- Васил Грудев: Най-голямата промяна е свързана с това, което ви казах – вкарването на зелените практики като задължителен елемент – не за получаване на допълнителни субсидии, а като елемент за получаване на базовите плащания, за базова допустимост на земеделските производители.

- Водещ: А стават ли приоритет малките стопанства за сметка на големите?

- Васил Грудев: На думи да, на практика – не.

- Водещ: Какво значи това?

- Васил Грудев: Давам ви конкретен пример: да се върнем например на таван на плащанията – говорим, че ще бъде въведен общо, или то ще бъде решение на всяка страна членка, за въвеждане на таван на плащанията по директните плащания, за да не се плащат субсидии над определено ниво. Това нещо България го прилага. България го прилага от вече ще стане 5 год. – таван на плащанията. В другите страни членки това ще ви кажа по какъв начин се прилагаше, или по какъв ще продължи да се прилага. Казва се – да, слагаме таван на плащанията, например 100 000 евро, но този таван на плащанията ние изключваме всички разходи, които се правят в земеделското стопанство за заплати осигуровки и друг тип интервенции. Тоест, в големите стопанства в Европа разходите за заплати и осигуровки винаги са такива, че на практика тавана остава неприложим, защото разходите например за заплати и осигуровки са толкова големи, че те на практика позволяват плащането на 100% субсидии, в зависимост от размера на стопанственото и над тези 100 000 евро. Така че, да, на думи това го има, защото звучи по-добре и защото е по-приемливо от обществеността, практиката обаче е малко по-различна, но тук идва вече възможността за интервенция на национално ниво. И това, което ние правим и сме заложили като възможност за подпомагане е наистина даване на някакъв приоритет на по-малките и средни стопанства. Аз ви казах за нашето предложение – малките и средни стопанства да получават по инвестиционните мерки 100% гранд. Това са тези стопанства със стандартен производствен обем до 20 000 евро на година. Техните подпомагания да бъдат извършвани наистина много бързо почти автоматично от нас и те да имат бърз достъп до тези средства. Отделно по директните плащания използваме така наречения механизъм на преразпределително плащане, при което ние плащаме по-висока декарна субсидия на първите 30 хектара от стопанството с цел да подпомогнем с по-високо плащане именно малките и средни стопанства, ние това ще продължим да го правим, но не случайно се връщам на подпомагането на европейско ниво. Ние каквото и да правим – нашите стопанства са част от европейските стопанства и те се намират на глобална конкуренция и е много трудно наистина ти да обясниш на някои от нашите големи стопанства, например в говедовъдството, например в свиневъдството, че границите които ние ще слагаме на подпомагане на практика това голямо стопанство ще го направят понякога не конкретно способно спрямо голямото стопанство в Дания, например. Когато ние нямаме общи правила що се касае например за тавана за плащанията, ние малко или много имаме изкривяване в конкурентоспособността и на нашите предприятия, за това трябва да се внимава, трябва подхода да бъде гъвкав и трябва той да бъде случай по случай, не трябва да се действа ангро.

- Водещ: През октомври подписахте споразумение с Агенцията за финансова подкрепа на Земеделието и развитието на селските райони на РСМ, във време, в което между България и СМ има доста искри – какво очакват в Скопие от Фонд „Земеделие“?

- Васил Грудев: Това, което ние правим с колегите е единствено и само нашата експертна помощ за структуриране на тяхната разплащателна агенция. Колегите от РСМ се намират в етап, в който те започват да структурират своите органи , тъй че те да отговарят на европейските изисквания и да имат достъп до европейското финансиране и няма нищо по-добро от това.

- Водещ: Това е нашият съпорт.

- Васил Грудев: Точно така. То даже и така се казва, на този етап при тях. И няма нищо по-хубаво от това ние да им дадем целия наш експертен потенциал и капацитет, за да успеят те да преодолеят всички бюрократични стъпки и спънки, които ще съпътстват техния процес. Така че, ние като разплащателна агенция и като Фонд „Земеделие“ протегнахме една много приятелска експертна ръка и ние сме на тяхно разположение. Колегите дойдоха в София съвсем официално и ние ще окажем пълното наше съдействие и това го правим и в момента, защото те са наши приятели.

- Водещ: На какъв език подписахте меморандума?

- Васил Грудев: За меморандум, който ще разпишем, той още не е официално разписан от наша страна. Ние си говорихме на нашия общ език, който се разбира прекрасно. Това не е тема на разплащателна агенция – формулата за използването на езика, за нас е важно ние да помагаме на нашите приятели.

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
30 31 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 1 2 3
4 юни 2021 г.
Приключва прием на заявления по подмярка 21.1 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 1 от мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“.
15 юни 2021 г.
Приключва прием на документи по мярка „Застраховане на реколтата“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС) 2019 – 2023 г.
30 юли 2021 г.
Приключва прием на документи за предоставяне на краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2021 г.
30 юни 2021 г.
Приключва прием на заявления за предоставяне на краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2021 г.