Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136,
  • ЕИК: 121100421
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 906

Министерство на земеделието

Гледаме под лупа 700 проекта

Може да загубим между 48 и 92 млн. евро за селата

Искайте си парите веднага след като направите инвестицията, съветва Лозана Василева

 

Интерю на Юлияна Узаничева

 

 

Лозана Василева е новият шеф на Държавен фонд "Земеделие". Тя е доктор на аграрните науки и застана начело на Разплащателната агенция след поредица от рокади на върха на институцията, която разпределя европарите за селата. Потърсихме я за коментар какво завари и какви са най-неотложните задачи, които я чакат на новото й работно място.

- Г-жо Василева, как се чувствате на новия си пост? На него за кратко време се смениха няколко души. Притеснявате ли се, че може и вие да сте тук от ден до пладне?

- Не съм притеснена. Образованието и кариерното ми развитие изцяло са свързани със селското стопанство. Работя от дълги години в ДФ "Земеделие" и твърдя, че познавам както спецификата на работата, така и проблемите. Затова приемам встъпването си на високия пост като кауза, съпътствана от тежестта на отговорността, която поемам пред земеделските производители и пред обществото. Приемам позицията си и като предизвикателство да дам своя принос в приключването на стария програмен период и да стана част от началото на новия. Работя уверено с екипа, който направихме. Имаме много добра комуникация с Министерството на земеделието и храните и вярвам, че съвместно ще постигнем много добри резултати.

- Земеделският министър Васил Грудев загатна, че може да се стигне до съд на членове от предишното ръководство на фонда. Имате ли данни за действия, които предполагат това да се случи и за тандема Мирослав Николов - Виолета Александрова ли става дума?

- Отчитаме, че по време на управлението на Николов и Александрова има сериозно забавяне при договарянето на проектите по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Инвестиционните предложения на частните кандидати и на общините са стояли с месеци неутвърдени или неподписани.

- Имало ли е избирателно подписване на проекти по времето на Мирослав Николов? Имаше предположения, че е възможно с пари по проекти да са се пълнили партийни каси?

- Не мога да кажа какво се е случвало. Не съм била във фонда по това време. Но мога да твърдя, че при едно нормално функциониране на системите за контрол такива практики не е възможно да се осъществяват.

- Какви са най-спешните задачи, които сте си поставили за изпълнение?

- Първата най-неотложна задача е свързана с приключването на ПРСР 2007 - 2013 г. Трябва да се финализира договарянето на всички подадени проекти и да се извърши тяхното изпълнение и разплащане. По този начин ще минимизираме загубата на евросредства за бюджета за 2012 г., който по правилото n+2 следва да бъде изплатен до края на тази година. Очакванията за неусвояване на средства от най-песимистичния до най-оптимистичния сценарий се движат в рамките от 49 млн. до 92 млн. евро. Това са пари с източник Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, предназначени за развитието и модернизацията на българското земеделие и българското село. Затова сме длъжни да се опитаме да ги спасим.

- Какво може да доведе до сбъдване на най-лошия сценарий за европарите?

- На първо място това е неизпълнението на инвестициите при сключените вече договори. Ако самите бенефициенти не дойдат при нас, не заявят успешното приключване на проектите си и не подадат заявка за плащане, субсидиите ще останат неусвоени. Затова призоваваме и общините, и представителите на вероизповеданията, и частните кандидати: в момента, в който извършат инвестицията си, да не чакат крайния срок, а да подадат веднага заявка за окончателно плащане.

- Има ли кандидати, които се отказват от проектите си?

- В момента правим такъв анализ, в който сме включили общинските и частните проекти. До дни ще имаме по-точна индикация за това какво да очакваме. Има кандидати, които няма да извършат инвестицията и няма да усвоят евросредствата. Причините основно са свързани с невъзможността за осигуряване на първичен финансов ресурс, с които да изпълнят проектите си. Затова призовавам бенефициентите, които няма да могат да изпълняват ангажиментите си по договор, да дойдат при нас и да го прекратят. Така ще се освободят средства, които ще могат да се насочат към други проекти, за които има недостиг на пари.

- Вярно ли е, че въпреки забраната на Брюксел, са подписвани договори за финансиране на покупка на скъпи лимузини и яхти с евросредства от ПРСР?

- Не, няма такива договори. В свое решение ЕК е посочила, че разходите за такива транспортни средства са нецелесъобразни и недопустими. Въпреки че няма определена дефиниция "що е луксозно возило". През 2013 г. действително са подадени проекти за покупка на яхти, но те са отказани от ДФЗ. При финансиране на транспортни средства позволеният лимит на разходите е с таван до 47 000 лв.

- Има ли възможност част от парите, които няма да бъдат усвоени по ос 3, да се прехвърлят по най-желаните мерки, като млад фермер или модернизация на стопанствата?

- Не, там средствата са изчерпани. Отделно, прехвърлянето на пари от една ос в друга е в компетенцията на управляващия орган, в лицето на Министерството на земеделието и храните.

- Значи единствено по ос 3 може да се загубят пари?

- Да. Всички проекти, попадащи в обхвата на режим de minimis, които не са договорени до 30.06.2014 г., подлежат на преразглеждане. Става въпрос за около 700 проекта по мерките 311, 312, както и за проектите на местните инициативни групи. Предвид влизането в сила на новия регламент се налага те да бъдат проверени по правилата на de minimis, където лимитът е до 200 000 евро. Изискахме от кандидатите информация какви средства са ползвали за последните 3 данъчни години. Поставили сме си екшън план до края на октомври всички тези проекти да бъдат преразгледани и подписани. Иначе всички средства по първа и втора ос са усвоени. Последно бяха подписани 700 забавени договора по мярка 121 - модернизиране на стопанствата. С това приключи договарянето на мярката - общо 828 проекта за над 198 млн. лв.

- Най-големите опасения за евентуална загуба на средства доскоро бяха по отношение на зелените мерки. Как успяхте да наваксате изоставането?

- През последните години бюджетът по агроекология се усвоява изцяло, защото хората се научиха да изчистват грешките си при подаване на документите. От друга страна се засили и интересът на самите земеделски производители към мярката. В края на годината залагаме изплащане на средствата по агроекология, Натура 2000 и необлагодетелствани райони.

- Има ли фондът готовност да започне работа по новите правила?

- Съвместно с министерството на земеделието работим по изчистването на вече изпратената в Брюксел ПРСР 2014-2020 г. Изчистват се забележките, които има ЕК, с оглед скорошното им одобрение. Паралелно се работи върху разписването на нормативната уредба и правилата за работа. Работим на високи обороти, защото Разплащателната агенция до началото на 2015 г. трябва да е пренастроена да функционира по новите правила на Общата селскостопанска политика.

- България по-изостанала ли е в това отношение от другите страни в ЕС? Знаем, че като цяло приемането на новата обща селскостопанска политика се забави?

- Можехме много по-рано да подготвим програмата и да я изпратим в Брюксел. Същото се отнася и за разписването на наредбите - за да не губим време.

- Има браншови организации, които вече протестират срещу начина, по който е предвидено да се разпределят средствата за директно подпомагане на площ. Ще има ли "прецакани" сектори и през този програмен период?

- Не бих искала да се ангажирам с предварително становище - все пак министерството на земеделието разработват политиката, ние сме само прилагащ орган.

- Какво бихте посъветвали хората, които ще се поколебаят да кандидатстват през следващия програмен период заради проблемите през настоящия?

- Опитът показва, че често от незнание се допускат много грешки, които водят до санкции. Затова е изключително важно хората да са добре информирани за целия процес - от кандидатстване, подготовка, одобрение, до изпълнение. Така ще дават качествени проекти, а ние с удоволствие ще им изплатим субсидиите. Само така ще се подобри качеството на живот на хората в селските райони.

- Има ли кандидати, които подават заявления, само за да вземат парите, без да имат реално намерение да развиват устойчив бизнес в селата?

- Не мисля. При нас идват предимно желаещи да получат шанс за развитие в областта на земеделието. Видно е, че ние подпомагаме само реални инвестиции, реални стопанства, както по линия на ПРСР, така и по директните плащания. И в момента този модел се утвърждава като успешен - от една страна развиваш бизнеса си, от друга - получаваш подкрепа от страна на държавата и на ЕС. Затова и много хора се ориентират именно към агробизнеса.

 

August
Su Mo Tu We Th Fr Sa
31 1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31 1 2 3