Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 90
Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието, храните и горите

Повече от 200 са одобрените проекти по Мярка 311 от Програмата за развитие на селските райони от началото на програмния период

 

Десислава Тодорова, заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” пред Агенция „Фокус”, 16 април 2012
 

Фокус: Г-жо Тодорова, какъв е общият размер на средствата по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” по Програмата за развитие на селските райони?

Десислава Тодорова: За целия програмен период от 2007 г. до 2013 г. бюджетът по тази мярка е почти 114 милиона евро. От този бюджет до момента са договорени малко повече от 24% или малко повече от 27 милиона евро.

Фокус: Колко проекти са подадени и от какъв тип са те?

Десислава Тодорова: За периода до 2011г. по тази мярка са отваряни общо три приема, като подадените проекти са малко над 400. Проектите са доста разнообразни, предвид факта, че по тази мярка се предоставя финансова помощ за инвестиции за неземеделски дейности.

Фокус: Кои са най-интересни и най-мащабни проекти сред тях?

Десислава Тодорова: Мярка 311 всъщност не е толкова мащабна. Тук субсидията е фиксирана, тя е в размер до 70 или 80% от одобрените инвестиционни разходи, като не може да бъде повече от левовата равностойност на 200 000 евро. 

Фокус: Какви са изискванията, които трябва да изпълнят проектите за селски туризъм, за да бъдат одобрени за подпомагане?

Десислава Тодорова: Всяка една от мерките по ПРСР е дефинирана и регламентирана в съответна наредба. Кандидатите по мярка 311 трябва да са регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите, да имат седалище или клон със седалище на територията на селска община, задължително. Те могат да бъдат микро, малко или средно предприятие, по смисъла на Закона за малките и средни предприятия. Едно от основните изисквания е кандидатите по мярка 311 да имат приход минимум 50% през предходната година на кандидатстване от земеделска дейност, преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, включително и от получена публична финансова помощ, пряко свързана с извършването на тези дейности и услуги. Финансовата помощ, която се предоставя за инвестиции, които са свързани с производството на енергия от възобновяеми източници, е до 80% от одобрените разходи, но не повече от левовата равностойност на 200 000 евро. За инвестиции, различни от тези, свързани с производство на енергия от възобновяеми източници, финансовата помощ е в размер до 70% от одобрените разходи, но отново като условие – не повече от левовата равностойност на 200 000 евро. 

Фокус: Има ли определен район от страната, в който да са концентрирани по-голямата част от проектите?

Десислава Тодорова: Не се наблюдава някаква масова концентрация на проекти в една или няколко общини. 

Фокус: Според Вас, има ли страната ни потенциал за по-добро развитие на селския туризъм?

Десислава Тодорова: Да. Програмата за развитие на селските райони е една от наистина успешните програми в България. Тя е изключително разнообразна. Насочена е към развитие на конкурентно земеделие и горско стопанство, иновации в хранително-вкусовата индустрия, опазване на природните ресурси и околната среда, както и към насърчаване на възможностите за заетост и по-добро качество на живота в селските райони. 

Фокус: Дотук колко са одобрените проекти?

Десислава Тодорова: От стартирането на програмата досега одобрените проекти по мярка 311 са повече от 200, като не включвам 155 проекта, приети в края на 2011г., които все още се обработват. 

Фокус: Необходимо ли е да възприемем повече идеи за развитие на селския туризъм в България от опита на останалите европейски държави, като Италия, например?

Десислава Тодорова: Винаги имаме нужда от добри практики и добри идеи. 

Фокус: В дългосрочен план, кой е най-добре развитият проект за селски туризъм, финансиран със средства по Програмата за развитие на селските райони?

Десислава Тодорова: Много е трудно да се каже в дългосрочен план кой е най-добрият проект, предвид спецификата на всеки един от тях. Програмата за развитие на селските райони финансира най-добрите проекти, така че всеки един от тях е най-добрият. 

Радостина ГЕОРГИЕВА
July
Su Mo Tu We Th Fr Sa
27 28 29 30 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31