Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

Горещи мобилни телефони за бенефициенти по ПРСР.

Дирекция „Договориране”
0884 362 285; 0889 502 487;
Дирекция „Оторизация”
0889 922 624; 0889 502 90
Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Министерство на земеделието, храните и горите

Тръгва гаранционният фонд за заемите на бенефициентите

Г-н Порожанов, какъв е финансовият ресурс, който фонд „Земеделие” управлява?
 
Фонд „Земеделие” е най-голямата разплащателна агенция в България. Управляваме средствата по двата европейски фонда за подпомагане на земеделието – Европейския фонд за гарантиране в земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). При управлението на двата фонда и на националните средства за подпомагане на земеделието през изминалата година фонд „Земеделие” администрира по всички правила на европейското и вътрешното законодателство за усвояване на бюджетни кредити над 2 млрд. лева.
 
Нека да разгледаме най-общо субсидиите по пера. Какво сочат числата?
 
В рамките на европейския гаранционен фонд за стопанската 2011 г. фондът е предоставил над 720 млн. лева Директни плащания на площ (ДПП) и 90 млн. лева национални доплащания към тях. Характерно за настоящата и тенденция от последните две години е засилване на подпомагането с национални политики в секторите животновъдство, овощарство и растениевъдство, които не бяха подпомагани до момента. Само в сектора животновъдство сме предоставили за тази година 128 млн. лева, от които 38 млн. са от европейския гаранционен фонд, а останалите са в рамките на национални схеми и подпомагане по програма de minimis.
Друг сериозен компонент е финансиранeто на тютюнопроизводителите, което е свързано с референтен период. През март платихме над 72 млн. лева, като следващата година отново ще субсидираме производителите.
Така само през настоящата година фонд „Земеделие” е администрирал и предоставил на земеделските производители над 1,1 млрд. лева. Тази цифра не включва финансирането по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), което е съвсем отделен елемент, и с него сумата вече достига, както казах, над 2 млрд. лева.
Вече втора година работим в максимално кратки срокове, така че директните плащания на площ и на глава животно да са преведени по сметките на фермерите пределно бързо. За кампания 2011 успяхме да изплатим субсидиите на площ и 90% от тези за животновъдите до края на януари. Скоро след това бяха изплатени и субсидиите за тютюневия сектор. Отбелязвам това, защото по регламент срокът за изпълнение на тези плащания е 30 юни.
 
Какъв е реалистичният процент на усвояване на средствата по ПРСР в края на годината и на програмния период?
 
До момента фонд „Земеделие” като разплащателна агенция е договорил 60% от средствата по ПРСР. Интензивно работим по отварянето на приемите и много бързото договаряне на допълнителните средства, които бяха одобрени и прехвърлени от Европейската комисия след 7-мата нотификация на програмата. Това са над 305 млн. евро. И разбира се, продължаваме работа по останалите мерки, които са отворени по график. Очакваме до края на годината да контрактуваме над 600 млн. евро субсидии по договори с нашите бенефициенти, с което ще надвишим миналогодишното договаряне от над 500 млн. евро.
Към този момент фонд „Земеделие” реално е разплатил малко над 40% от средствата.
Единственият по-сериозен проблем с цялостното усвояване е в средствата по 2-ра ос от ПРСР, която включва „зелените” мерки, свързани с агроекология, плащания в необлагодетелствани райони и някои от мерките за финансиране в горския сектор. По регламент бюджетът за 2-ра ос не може да бъде по малък от 25% от общия ресурс на програмата. За съжаление, няма достатъчно кандидати – най-вече в агроекологичното производство, и това няма да ни позволи от гледна точка на пазарни възможности да усвоим цялостния процент. Дерогация на тези 25% е невъзможна и прехвърлянето, което ни бе позволено да направим, е вече сторено с предходните нотификации, които са одобрени от Брюксел.
 
Всъщност кои са основните пречки при усвояването и какви мерки сте предприели да ги разрешите?
 
Основните пречки са свързани с процедурите по договаряне и изпълнението на самото финансиране и разплащане на проектите.
В компонента на договарянето през последната година и половина направихме изключително много за затваряне на всички забавени приеми, които съществуваха, и ускорихме разглеждането на всички нови приеми от 2011 и 2012 г. Дори в рамките на направените изменения в прилагащите наредби скъсихме сроковете за разглеждане до 3 или 2 месеца в зависимост от различните проекти. Това е нашата цел – максимално бързо да бъдат обработвани проектите и съответно нашите бенефициенти да могат максимално бързо да пристъпят към тяхното изпълнение.
По-сериозен е проблемът в контекста на финансирането и тук бих искал да разгранича частните и публичните бенефициенти. По отношение на публичните – това са общините, които попадат в програмата – ние сме осигурили едни много благосклонни възможности за осигуряване на финансов ресурс. Това са авансови и междинни плащания, както и мостово финансиране чрез Министерството на финансите при окончателното плащане. Фонд „Земеделие” осигурява ресурса за ДДС на общините на абсолютно всички нива на плащане, които споменах. Това е изключително ценно, особено за малките общини, които имат по-големи проекти.
По отношение на частните бенефициенти, които трябва да осигурят и свое финансиране, се опитахме да помогнем в контекста на рамковите споразумения, които направихме с банките за осигуряване на рефинансиране при много добри условия. Разчупихме модела за гарантиране на авансите, като допуснахме освен банкова гаранция, и модел на поръчителите. Този модел вече работи добре и имаме доста аванси, предоставени на частни бенефициенти на база на договори за поръчителство.
Очакваме от септември да заработи и гаранционният фонд, който е капитализиран със средства от програмата. Той ще гарантира заеми на бенефициентите по частните мерки, свързани с ПРСР.
 
Кои са схемите, които държавата финансира?
 
Схемите и мерки за държавна помощ, които прилагаме винаги са съобразени с актуалните фактори, които оказват влияние върху земеделския сектор – пазарна обстановка, климатични условия или неравнопоставеност при получаване на субсидии. Като цяло се стремим да помагаме на секторите, които са в по-неизгодно положение, поради спецификата на разпределянето на субсидии на единица площ. Това са в голяма степен животновъдството, зеленчукопроизводството и овощарството.
Съвсем скоро дадохме 5 млн. лева по схема за държавно подпомагане на животновъдите с овце и кози-майки. Над 5 300 фермери получиха помощ по тази схема, с която да купят фураж за добитъка. За удавените животни в хасковска област платихме извънредно около 150 000 лв. В началото на годината разработихме и схема за директни продажби на продукти от животински произход. По този начин потребителите имат достъп до висококачествени продукти директно от производителя. Отчитаме завишен интерес към купуване на млекомати за продажба на произведеното в собствените кравеферми на производителите сурово мляко.
За производители на плодове и зеленчуци също се грижим. Освен новата схема по линия на Директните плащания за субсидиране на качествени плодове и зеленчуци, от септември отваряме прием за държавна помощ. Производителите от сектора ще получат 8 млн. лева.
 
Доколко обаче имате възможност да насочвате финансирането към специфични сектори?
 
Тази година за първи път в България приложихме държавна схема за подпомагане на пчеларския сектор. Изключително студената зима бе пагубна за голям брой пчелни семейства, поради което ние определихме субсидия от 3,2 млн. лева, която получиха над 3000 пчелари. Имаме и схеми за съфинансиране на застраховки на земеделска продукция и пчелни семейства. Отделно предоставяме и изгодни кредити на пчелари с одобрени проекти, за да могат по-лесно да изпълнят инвестициите си. До момента сме изплатили близо 1 млн. по тази схема.
По-рано, пазарът на картофи бе крайно неблагоприятен за производителите и това предизвика намеса. По схемата de minimis платихме близо 5 млн. лева на около 1000 картофопроизводители.
Подпомагаме и по-специфични сектори – отново през септември ще дадем пари на производителите на памук и гъби печурки. Дълъг е списъкът със схеми за държавна помощ, които прилагаме. Там има още и подпомагане за водене на родословни книги, участие в изложения за овце и коне, борба срещу вредители по доматите и други.
Имаме и кредитната схема за инвестиции в секторите растениевъдство, животновъдство и техническо обезпечаване. Лихвените проценти са 6% при пряко кредитиране и 7% при рефинансиране чрез търговска банка. От началото на годината по схемата са одобрени проекти на стойностнад 3 милиона лева, а финансираните кредити са занад 300 хил. лева.
 
Какъв е реалният ефект от европейските и националните програми през годините като част от Общата селскостопанска политика (ОСП)?
 
Европейските и национални схеми за подпомагане в земеделието са скелетът на ОСП. Това е най-старата, най-динамичната и най-финансово обезпечената политика, прилагана въобще от ЕС. От създаването си до средата на 90-те години тя разпределя повече от 60% от общия бюджет на ЕС.
До началото на 90-те години тя е насочена към подпомагане и гарантиране на цените на селскостопанска продукция. През 1992 г. се провежда първата по-мащабна реформа, обвързвайки ОСП, не толкова с ценова политика, колкото с директно подпомагане на земеделските производители. Това поставя началото на Директните плащания, или първи стълб на ОСП, които са обвързани с количеството произведена продукция. Това продължава до първите години на 21 век, но се появява ефектът от свръхпроизводство на земеделска продукция, което води до нова реформа в политиката. Тогава тя започва да бъде по-пазарно ориентирана и е обвързана с гарантиране на доходите на фермерите чрез подпомагане на хектар обработвана площ.
По време на предстоящия програмен период относителния дял на ОСП в общия бюджет на ЕС ще намалее до около 40% и все пак ще остане най-мащабната и най-добре финансово обезпечена политика в Европа.
 
Но как това ще засегне земеделските производители през новия програмен период?
 
Новият програмен период, от 2014 до 2020 г., все още е в процес на дебат между Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП). Регламентите трябва да бъдат одобрени съвместно и от двете институции, което прави дискусията по-динамична, но и води до известно забавяне.
Промените, с които ще се сблъскаме ние като администрация и нашите бенефициенти са не една и две. Разбира се, лайтмотивът е опростяване на правилата, чрез които се администрират средствата по двата земеделски фонда – ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Това е валидно в пълна степен за субсидиите по ПРСР, при която имаме сериозни индикации за опростяване на правилата и най-вече за гъвкавост при финансовото администриране и планиране на средствата по отделните мерки.
За измененията по ДПП най-схематично можем да кажем, че те се запазват като основен механизъм за подкрепа на земеделските стопани със 100% европейско финансиране –  тоест, отпада компонентът на националните доплащания по първи стълб. Прекратява се прилагането на Схемата за единно плащане на площ и се въвежда многопластова система на директни плащания. Тя представлява мрежа от различни схеми за подпомагане с отделни изисквания по всяка от тях. Вече ще има таван на плащанията, като това представляваше чувствителен елемент на дискусия между ЕК и ЕП. Въвежда се и определение за „активен фермер”. Предвиждат се и допълнителни плащания за млади производители и схема за подпомагане на малки стопанства. Нов елемент е и въвеждането на „зелени плащания”, които допълват базисната схема за подпомагане.
 
Определен ли е финансовият пакет за страната ни? Какво да очакват нашите фермери като нива на субсидиране?
 
На този етап предложението на комисията за България, разглеждано от ЕП, за целия програмен период от 2014 до 2020 г., залага изключително конкурентни нива на финансови пакети. Те са над 2 млрд. 801 млн. евро за ПРСР, или т.н. 2-ри стълб от ОСП, и над 4 млрд 640 млн. евроза Директните плащания – или 1-ви стълб от ОСП. Това прави само за сектор земеделие около 7.5 млрд евро подпомагане в следващия програмен период.
Най-общо казано 40% от финансовия пакет на страната по първи стълб трябва да бъде отделен за схемата за базово плащане – това е основният елемент, на който ще стъпват Директните плащания. Схемата ще се прилага на базата на права за плащане, които са обвързани с помощта на допустими хектари земеделска площ.
Допълнителни 30% средствата се заделят за така наречения зелен компонент от директните плащания.
 
ЕК предвижда 10% от определения бюджет да отиде по схеми, обвързани с производството. За България тази възможност е изключително важна, тъй като така ще субсидираме области като животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, които поради спецификата на схемите по ДПП, са поставени на по-малко облагодетелствано ниво спрямо производителите на зърнено-житни култури. При нотификация от наша страна към ЕК тези 10 % могат и да се увеличат.
Друга една десета от финансовия ресурс ще е разпределена за малки стопанства, които ще кандидатстват при улеснени правила и контролът от наша страна ще е олекотен. Запазва се принципът 5% от рамката да се предоставя на кандидати от райони със специфични природни ограничения. До 2% са отделени за млади производители.
 
Фондът управлява милиони, но поддържате ли активни работни отношения с други финансови институции?
 
Разбира се. Партньорството на фонд „Земеделие” с търговските банки за подпомагане на земеделските производители има вече над 10-годишна успешна история. За този период фондът е рефинансирал търговските банки с над 470 млн.  лева, с които банките са кредитирали 1 876 стопани за създаване на лозя, овощни градини и други трайни насаждения,  изграждане на животновъдни ферми, закупуване на селскостопанска техника от висок клас и т.н.
От август 2011 тръгна и схема за рефинансиране на проекти по ПРСР, която разработихме съвместно с Асоциацията на банките в България. Кредитирането се осъществява при значително по-изгодни лихвени условия, като размерът на годишния лихвен процент бе намален от 9.0% на 7.0%.
ДФЗ вече има сключени договори за рефинансиране с 20 от 24-те търговски банки, регистрирани по българското законодателство. Към момента фондът е ангажирал ресурс за над 50 млн. лева за рефинансиране на повече от 200 кредита, като общата инвестиционна стойност на проектите е над 80 млн. лева. По този начин освен че подпомагаме земеделските производители, се повишава и усвояемостта по европейските фондове.
July
Su Mo Tu We Th Fr Sa
27 28 29 30 1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31