Държавен фонд "Земеделие"

  • София 1618, "Цар Борис III" 136
  • 02/81-87-100, 02/81-87-202
  • dfz@dfz.bg

 

Министерство на земеделието, храните и горите

Сигнали за измами и корупционни практики

0700-106-16

(на цената на един градски разговор)

signali@dfz.bg

Сигнали за пожари в земеделски площи

pojari@dfz.bg

Васил Грудев: Младите фермери инвестират основно в биоземеделието

Водещ: Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Васил Грудев в „Седмицата” на „Дарик радио”. Здравейте, господин Грудев.

Васил Грудев: Здравейте.

Водещ: В момента кои са най-актуалните въпроси пред фонда?

Васил Грудев: Най-актуалните въпроси са тези, които аз поставих и преди няколко месеца. Те се сблъскват един с друг, но най-кратко мога да ги обобщя като успокояване на ситуацията и нормализиране на ежедневната работа във фонда от една страна, прочистване на системата от втора страна и панацеята според мен за това прочистване – електронизация, дигитализация и отворен диалог с обществото и нашите бенефициенти.

Водещ: Давайте по ред. Първо, успокояването. Имате предвид преодоляване на забавените проекти, най-вече по Програмата за развитие на селските райони. Всъщност, защо се бавиха проектите?

Васил Грудев: Точно така, това е първата тема. Забавянето се дължи на много фактори, които могат да бъдат и лесно анализирани и трудно обяснени. Лесният анализ показва, че когато стартираме с едно ненавременно, недобре планирано отваряне на много по брой и като обем мерки за кандидатстване, фактът, до който това води е забуксуване на работата. За съжаление това, което води със забуксуването на работата е много често свързвано с така едни недобри чиновнически практики, които целят да обяснят забавянето с търсенето на много сложни отговори от хиляди различни места, което впоследствие води до забавяне на цялостния процес. Аз го казах и нееднократно, средното забавяне по обработка на проектите по Програмата за развитие на селските райони е между 18 и 12 месеца, което е недопустимо. Започнахме успокояването на системата с поетапното освобождаване на натрупаните необработени проекти, стартирахме с най-наболелия проблем, който е най-важен и за нас и от социална гледна точка – това са приемите за младите фермери. Знаете за цялата проблематика със структурата на земеделието в страната и усилията, които наистина полагаме за едно целенасочено подпомагане на млади земеделски стопани, за да могат те да бъдат истински привлечени и влюбени във философията на живот и да се върнат и да се занимават с нещо, което им е по сърце.

Водещ: Подписаните договори с млади фермери са 880 за 60 милиона лева.

Васил Грудев: Никак не е малко, никак не е малко.

Водещ: Въпросът е дали ги получават регулярно тези пари.

Васил Грудев: Въпросът е, че те бяха одобрени, договорени и подписани и в момента нашите млади фермери след 18-месечно чакане стартират с изпълнението на тези свои проекти. Като всеки един проект можете да си представите, че той е цяла една вселена за всеки наш бенефициент. Това е първата тема. Втората тема, която тази седмица приключихме, това е още едно огромно забавяне свързано с преработвателната мярка 4.2 от Програмата, там наистина подпомагаме преработвателния бизнес в хранително-вкусовата индустрия.

Водещ: Това са различни цехове, малки фабрики.

Васил Грудев: Това са различни предприятия за преработка и малки и средни и големи. Разбира се, ние имаме нашите тавани, до които подпомагаме, но както едно малко преработвателно предприятие може да кандидатства, така и едно средно предприятие може също да си помогне с тези пари. Но те отново имаше немалко забавяне и там. Приключихме обработката тази седмица, от началото на следващата седмица започваме изпращането на писма на нашите бенефициенти, става въпрос за около 175 договора. Към настоящия момент само за индикация да ви кажа, че тук всички проекти, които приехме бяха 593 за обща стойност 350 милиона евро, бюджетът, който имаме и който ние ще договорим следващата седмица е от 85 милиона евро за преработвателните предприятия. Така че, това е втората тема, която затворихме успешно. Паралелно с това в момента текат приеми по мярка 6.3, това е стартова помощ за най-малките земеделски стопани. Отделно през изминалата седмица финализирахме и обработката за нашите общини, селските общини бенефициенти по програмата. Там също имаше известно забавяне, въпреки че то не беше толкова голямо. Миналата седмица приключихме и проектите за енергийна ефективност на общинските администрации, за да могат и общините да стартират с изпълнението на тези проекти.

Водещ: Едно от обясненията за забавянето е, че се стартират много мерки по едно и също време.

Васил Грудев: Точно така.

Водещ: Няма достатъчно хора във фонда да се занимават с всичко това и така забуксува.

Васил Грудев: Недобро планиране.

Водещ: Вие, кога ще бъдете готов да кажете – следващата година графикът на фонда за отваряне на различни мерки, както ги наричате за различни проекти?

Васил Грудев: Това ще се случи в края на месец ноември, тъй като този график трябва да бъде одобрен и от така наречения „Мониторингов комитет”, който е с участие на колегите от ЕК, на другите ведомства, както и всички заинтересовани страни. Но, работата трябва да бъде принципно добре планирана. Никога не е добре ние да кажем ще излъчим сигнал към обществеността и ще започнем прием по 17 мерки, когато ние нямаме капацитетът да ги обработим. Затова започвам с недоброто планиране.

Водещ: В момента има ли процедури за къщи за гости?

Васил Грудев: В никакъв случай.

Водещ: Това е голямата тема. Планове за следващата година имате ли?

Васил Грудев: Не, такъв тип процедури в настоящата Програма за развитие на селските райони няма, не съществува, не е пускан подобен прием. Аз мога да ви гарантирам, че той няма да бъде предприеман до края на настоящия програмен период.

Водещ: Друга тема са директните плащания за 2019 година. Европейското законодателство няма изискване за качеството на производството, за да се получават тези субсидии и част от проблема е, че се правят заявки за едни площи, които вие трябва да контролирате. Има ли например домати, четох едно ваше интервю, вие обяснявате, отивате, гледате, няма ги доматите и те казват – Имаше някакво природно бедствие, изчезнаха. Това как може да се промени? При положение, че на европейско ниво никой не поставя такива условия и слагат най-лошо качество домати, а пак получават субсидии.

Васил Грудев: Тук идва моментът въобще да се върнем на философията на директните плащания. Директните плащания е най-голямата част от бюджета на общата селскостопанска политика, но тяхната философия исторически във времето през последните 55 години се е развила до степен, до която директните плащания те са инструмент за гарантиране на дохода на нашите земеделски производители. Те са онази спасителна мрежа, която гарантира стабилен и регулярен доход за земеделските производители, независимо от пазарната или природна конюнктура. От там насетне обаче ние имаме различни инструментариуми и различни схеми за подпомагане. Това, което вие споменахте за доматите е една допълнителна помощ, която ние отпускаме чрез така наречената „обвързана подкрепа”.

Водещ: Такива има не само за домати?

Васил Грудев: Не, това са за плодове и зеленчуци. Схемата за обвързана подкрепа е въведена в 2014 година. Тя целеше да се даде едно допълнително подпомагане на тези интензивни сектори от нашето земеделие, при които разходите за отглеждане на дадена култура бяха значително и са значително по-високи от едно обикновено зърнопроизводство. Обвързаните схеми, те обаче следва да бъдат обвързани и с конкретното производство на дадения продукт. Говорим си за доматите. Заявяват се домати, да, за да бъде получена субсидията обаче трябва задължително да имаме представени фактури за реализиране на тези домати. Но, много често се случва, когато отидем на полето, въпреки че аз не обичам да стигматизирам и да посочвам като добри и лоши герои в дадени схеми за подпомагане, но се случва, когато отидем на място и съответната култура тя я няма и не е налична.

Водещ: И това се е признавало за оправдание и пак ще си вземат субсидията.

Васил Грудев: Да, тази година вече не е така, ако ние нямаме и не открием реални доказателства на терен, че тези домати не са там или не са били там, защото ние може да извършим проверката представете си една седмица, след като дадения стопанин е решил да ги прибере. Но, дори и тогава на полето той трябва да има остатъци от съответната култура, а това трябва да бъде видимо и впоследствие доказано със съответните фактури. Това наблюдавахме през изминалите години, това са опити за легитимиране на подобна угар, например чрез предоставяне на фактури, които много често изследвайки ги те придобиват характера на посредници по веригата и това, че един земеделски стопанин представи пред нас фактура за домати не автоматично означава, че той ги е отгледал тези домати. Така че, от тази година това го въведохме преди един месец, преди старта на тазгодишните проверки, заедно с колегите от Министерството на земеделието, храните и горите изрично изследваме и търсим наличие на тези култури, за които се кандидатства за обвързана подкрепа.

Водещ: Добре, а за качество?

Васил Грудев: За качество нямаме, нито бихме могли да имаме подобен тип изискване. Защото се връщам на философията на директните плащания. Гарантиране на дохода и предпазна мрежа към нашия земеделски стопанин. Логиката на подпомагането на европейско ниво е, че това гарантиране на доходите то не следва да бъде развързано от ангажимента на нашия земеделски стопанин да се грижи като добър стопанин и като един реално действащ икономически субект. И най-сериозната икономическа логика е, че всеки един добър стопанин той ще се занимава и се занимава със земеделие не заради субсидията, а заради икономическата логика от тази негова дейност. Тоест, ако той наистина е истински земеделец, повярвайте ми, той няма никакво желание нито визия да отглежда дадена култура само заради субсидията. Този поглед върху нещата имат така наречените...сега се чудя как да използвам по-мека дума..., но общо взето хора, които се занимават единствено и само с опити да усвояват средства от европейските фондове.

Водещ: Колко излизат да са такива от приключилите кръстосани проверки по подадените заявления от земеделските стопани за подпомагане на различни схеми за директни плащания през 2019 година?

Васил Грудев: Кръстосаните проверки са един от автоматизираните елементи, който работи през последните десет години за извършване на даден вид проверки.

Водещ: Това са проверки не само в зеленчуците и плодовете, зърното също.

Васил Грудев: Кръстосаните проверки са този тип автоматична проверка, която след като приключи дадена кампания за заявяване на площи и култури, тя автоматично стартира с използване на всички административни данни налични при нас и съпоставяне на данните заявени от всички наши земеделски стопани. При директните плащания следва да имате предвид, че това са около 106 хиляди земеделски производители. Да, от които основната част, които заявяват схемата за единно плащане на площ, това са най-активните стопани в страната, тази година са 68 хиляди. Това е процесът, в който нашата електронна система ИСАК започва и съпоставя всички данни на нашите земеделски стопани и започваме да търсим аномалии. Под „аномалии” имам предвид например най-често срещаната, застъпване на площи по дадени повече от един земеделски стопанин. Друг вид аномалии са заявяване на недопустими площи на база на нашите елементи на допустимост, които са с определените земеделски физически блокове следва да имате предвид, че ние имаме абсолютно пълно покритие на страната на земеделските площи, което покритие е в цифров ГИС модел. Така че, кръстосаните проверки са една част от задължителния административен контрол. Кръстосаните проверки обаче те не ни дават достатъчно информация за това какво се случва реално на полето. За да разберем ние какво се случва реално на полето извършваме нашите стандартни проверки на място. Само че, проверките на място обхващат средно между 5 и 10 процента от популацията по различни схеми, които са заявени при нас.

Водещ: И затова вие имате идея да подобрите контрола, особено след толкова обсъждания на различни пропуски в общественото пространство през тази година, включително и покрай тази тема за къщите за гости, постоянно наблюдение на земеделските площи, което да става електронно със сателитни снимки от европейската система „Коперник”.

Васил Грудев: Точно така.

Водещ: Тя е правила 10-15 заснемания месечно.

Васил Грудев: Месечно, точно така. Системата, която ние в момента започваме да внедряваме, пилотно разбира се, в нашия план график тя ще остане пилотна и през следващата година и през кампания 21-ва, тя ще започне да действа на сто процента. Такива са ни плановете.

Водещ: Идеята е да се заснемат, да се види дали има реколта - през сателита да се види дали на определени ниви има действително реколта.

Васил Грудев: Точно така. Идеята е следната. С помощта на програмата „Коперник” и с наблюдението на Сентинел 1 и Сентинел 2, това са едни високоточностни апарати за сателитни изображения, които в рамките на една изключително добра пикселова резолюция, дават информация за развитието на земеделските култури над цялата територия на страната в продължение на цяла година. Това са, аз давам пример, за да бъде по-ясно разбрано, между 10 и 15 високочестотни снимки на месец, които освен като изображение анализират и топлината, която излъчва културата, зеленото покритие на различните видове земеделски култури. И нещо много по-важно, тя е свързана и с автоматична интерпретация със съответните софтуери и с разбира се нашите проверяващи, които вече стоят зад екран, така наречения дистанционен контрол, и тогава се наблюдава от разстояние целия процес от допустимост на площите. Това изключва ходене на място при бенефициента, това изключва възможността реколтата да е обрана винаги три дни преди нашата проверка. Това изключва възможността за обявяване на различни събития, които се случват в стопанството отново преди нашата проверка. И това изключва ние да нямаме наблюдение върху голямата част от популацията на наши бенефициенти, които не попаднат в проверките на място.

Водещ: Това кога ще обхване цяла България реално?

Васил Грудев: 2021 година. В момента то се развива като тестова версия, имаме определени зони в страната върху които тестваме този тип контрол, развива се и се случва по един добър начин. Но, системата е доста сложна, тя в момента не е внедрена в нито една европейска страна, така че наистина амбицията ни е за две години тя да обхване сто процента от страната. Не е научна фантастика, абсолютно възможен инструментариум е, който инструментариум аз го разбирам като една реална стъпка за опростяване на нашата политика. На първо място – абсолютно стопроцентов контрол и на второ място, нашите земеделски стопани не се тормозят с проверки, извършвани от нас. Можете да си представите един земеделски стопанин, на който ние му извършваме проверка на всички ниви, парцели.

Водещ: Да мерите, да гледате, да описвате, да се подписва, да се оспорва.

Васил Грудев: Абсолютно, абсолютно. А и след това имаме оспорване. Докато с една база данни, която във всеки един момент си давате сметка, че тя ще бъде записвана, постоянно действаща и ако щете и след две години вие може да видите какво се е случило в даден парцел, ако има някакво съмнение. Така че, това е безспорно един от инструментите за по-модерна работа на нашата администрация.

ТЕКУЩИ ПРИЕМИ

June
Su Mo Tu We Th Fr Sa
30 31 1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30 1 2 3
4 юни 2021 г.
Приключва прием на заявления по подмярка 21.1 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани COVID 1 от мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“.
15 юни 2021 г.
Приключва прием на документи по мярка „Застраховане на реколтата“ от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор (НППЛВС) 2019 – 2023 г.
30 юли 2021 г.
Приключва прием на документи за предоставяне на краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2021 г.
30 юни 2021 г.
Приключва прием на заявления за предоставяне на краткосрочни кредити на производителите на плодове и зеленчуци полско и оранжерийно производство за реколта 2021 г.